Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Лъвското сърце върна ли се? — запита тя.

— Да — отговори Меър. — В мрачно настроение.

— Луелин избяга ли?

— Да.

Преди Меър да успее да й каже за Дафид, Ванора изрече:

— Ще говорим после, като се изкъпя и се преоблека.

— Да, вече ти поръчах ваната.

Облегнала глава на ръба, Ванора се беше отпуснала в горещата вана, обмисляйки следващия си ход. Разкъсвана от нерешителност, не знаеше дали да тръгне да търси Дафид, или да остане в Крагдън, докато Луелин реорганизира армията си. Дафид й беше ядосан и неоснователно я беше обвинил, че е спала с Лъвското сърце. Нещо повече, беше отказал да признае, че тя се е появила навреме, когато двамата с Луелин отчаяно търсеха как да избягат от армията на Едуард, и като че ли не му харесваше това, че тя умее да се бие.

Внезапно осъзнавайки, че водата изстива, Ванора посегна за кърпата, която Меър беше оставила на една скамейка наблизо, и стана. Точно беше излязла от ваната, когато вратата на спалнята й се отвори и Лъвското сърце влезе вътре. Ванора замръзна, хванала кърпата, докато блестящият му поглед, се плъзгаше полека по голото й тяло. Червенина изби по стъпалата й и бързо се надигна чак до линията на косата й.

— Излез! — извика тя, увивайки кърпата около себе си.

Тя едва стигаше да я покрие, оставяйки оголени невероятно дългите й крака и издутината на гърдите й.

— Не мисля — отвърна той с глас, внезапно натежал от желание. — Доволен съм да те видя излекувана от твоята болест. — Затвори вратата с ритник и се приближи към нея. — Знаех, че си изключително красива, но нямах представа колко добре си сложена. Никога не съм виждал такива дълги крака у жена.

Ванора отстъпи.

— Не ме зяпай така. Не съм по-различна от която и да било друга жена.

— Не съм на същото мнение. Виждал съм доста много голи жени, всичките с нежна плът и слаба воля. Но ти не си такава.

— Харесва ми, че съм твърде мъжествена за твоя вкус — отвърна Ванора. — Обърни се, докато облека домашната си дреха.

Лъвското сърце се засмя.

— Мъжествена? Едва ли. Ти си изящна и гъвкава като котка, но с достатъчно плът там, където трябва да я има у една жена. — Взря се в голите й ръце. — Мускули ли са това, което виждам, милейди? Откъде ги имаш? — Погледът му се плъзна по тялото й. — Имаш ли и бедрени мускули като тези по ръцете? — Очите му потъмняха и от сребристи станаха пепелносиви. — Имаш ли мускули на места, където окото не вижда? Очаквам с нетърпение лично да ги открия.

Ванора не беше глупава. Знаеше точно какво иска да каже той. Когато се обърна, за да избяга, Лъвското сърце хвана кърпата и я дръпна от пръстите й. Хваната като заек в капан, тя се опита да се прикрие с ръце. Смеейки се, той я дръпна към себе си и ръцете му забродиха свободно по меката кожа на гърба и седалището й. Бавна топлина се разля из вените й, когато той прошепна името й и потърси устните й.

Там, където я докосваше, тя изгаряше. Господи, какво правеше той с нея? Изгаряща жажда се вихреше в тялото й, докато ръцете му търсеха гърдите й и езикът му изследваше устата и с бавна решимост. Продължи да я целува, докато главата й не се замая и коленете й не започнаха да се подгъват под нея. С усилие, родено от отчаяние, тя се отскубна и го блъсна в гърдите.

— Спри! Няма да ти позволя да ме обезчестиш.

— Мисля, че протестираш прекалено много. Искаш ме, Ванора. Почувствах устните ти да треперят под моите и вкусих възбудата ти.

— Не, не те искам.

— Но аз ще те имам, милейди.

Търсейки с какво да отвлече вниманието му, както и своето, тя каза:

— Меър каза, че си нападнал Луелин. Плени ли го?

— Не.

Думите й успяха да разсеят напрежението, той се дръпна от нея и започна да се разхожда. Възползвайки се от разсейването му, Ванора грабна домашната си дреха от леглото и я навлече.

— Той е хитър като лисица — оплака се Лъвското сърце. — Но късметът му не може да трае вечно.

— Моля се да не си прав.

Лъвското сърце я изгледа с присвити очи.

— Каквото и да казваш, върнах се като победител от тази битка. Луелин избяга и армията му се пръсна. Ще мине много време, преди армията му отново да стане каквато беше. Съмнявам се, че ще продължи да бъде заплаха за Англия и в бъдеще.

— Грешиш! — възрази тя разпалено. — Луелин няма да спре, докато Англия не ни остави на спокойствие.

Разстроен от нейното упорство и от собствената си жажда да я завладее, Лъвското сърце внезапно се досети как да я накаже и в същото време да спечели това, което искаше повече от всичко… тялото й.