Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Ще го разпитам — каза Лъвското сърце.

Джайлс бутна Дафид напред. Лъвското сърце се отпусна на една скамейка пред огнището и протегна ръце към огъня. Нощта беше влажна и студена, костите го боляха от дългите часове, прекарани на седлото. Когато Дафид застана пред него, изражението му се вкамени.

— Къде се крие Луелин, Дафид Девърел? — запита той на уелски.

След пристигането си в Крагдън беше започнал да разбира по-добре езика и сега говореше сравнително плавно.

Дафид упорито замълча. Джайлс го мушна с върха на меча си.

— Говори! Лъвското сърце не е от търпеливите.

Дафид изгледа презрително Лъвското сърце.

— Луелин не ми казва нищо. Аз само го следвам.

— Много добре. Може би ще пожелаеш да ми кажеш името на облечения в бяло рицар, който отклони вниманието на стражите пред вратите на Крагдън, след като вие избягахте от замъка онзи ден. Как излязохте от крепостта, без никой да ви види?

— Грешиш, англичанино. Ние с Луелин не сме търсили убежище в Крагдън. И не знам за кой рицар говориш.

Гласът на Лъвското сърце беше спокоен, прекалено спокоен.

— Така ли? Той беше с тебе и Луелин, когато влязохте в дефилето.

— Той не е важен — настоя Дафид. Мрачният му поглед се отдели от Лъвското сърце и претърси залата. — Къде е Ванора? Какво си направил с нея?

С ъгъла на окото си Лъвското сърце забеляза Меър и я повика с махване на ръка. Тя се приближи внимателно, кършейки ръце, а очите и отказваха да срещнат неговите.

— Как е господарката ти? Подобрява ли се здравето й?

Хвърляйки предпазлив поглед към Дафид, Меър изрече:

— Треската попремина.

— Това означава ли, че очакваш пълно излекуване? — запита Лъвското сърце.

— Да, макар че трябва да остане на легло още един-два дни.

— Годеницата ми болна ли е? — запита Дафид с подигравателна загриженост. Презрителният му поглед се спря на Лъвското сърце. — Направи ли я своя курва?

Нищо от думите на Дафид досега не беше успяло да разгневи Лъвското сърце така, както последното му изказване. Щеше ли да се откаже от годеницата си, ако Лъвското сърце беше взел девствеността на Ванора? Толкова долен човек ли беше този уелсец, че да обвинява една жена заради нещо, което не е станало по нейна вина?

— Мисли каквото си искаш, Дафид Девърел. — И той се обърна към Джайлс. — Отведи го в тъмницата и постави стража пред вратата. Кълна се, че този затворник няма да избяга като другите.

Залата се оживи, когато мъжете заприиждаха, за да закусят след дългия ден и още по-дългата нощ. Лъвското сърце ядеше и пиеше механично, не усещаше вкуса на това, което слагаше в устата си. Макар да беше извънредно изтощен, не можеше да отиде да си почива, докато не види как е Ванора. Не я беше виждал няколко дни и искаше да се увери, че наистина оздравява. Стана и тръгна към стълбите, когато отец Кадък пресече пътя му.

— Един момент, сър Лъвско сърце — каза отец Кадък.

— Побързайте, отче, уморен съм до смърт.

— Меър ми каза, че Дафид Девърел е ваш пленник.

— Да, така е.

— Какво възнамерявате да правите с него?

— Може би ще го използвам за пример и ще го екзекутирам.

Лъвското сърце беше толкова ядосан на Дафид, че с удоволствие би го удушил собственоръчно. Да нарича Ванора курва беше повече от отвратително. Дори ако Лъвското сърце беше взел девствеността й, да я нарича курва би било несправедливо.

— Искам да говоря с Дафид. Може би мога да му предложа утеха в такъв мрачен за него час.

— Не, няма да удовлетворя молбата ви. Дафид няма да има никакви посетители. Няма да избяга, както воините на Крагдън. Знам, че Ванора им е помогнала и ги е извела през таен тунел, но още не съм го намерил. Не ме молете повече за посещение при него — изрече той с леко презрение.

Лъвското сърце продължи нагоре по стълбите към стаята на Ванора, отвори вратата и влезе вътре, без да почука. Изненадан да я намери без компаньонка, той се приближи към леглото. Тя спеше, точно както Меър беше казала, но сънят й като че ли беше неспокоен, защото мърмореше нещо несвързано и се мяташе неспокойно.

Протягайки ръка, той я положи за миг на челото й, облекчен да установи, че е хладно. Навеждайки се, той се помъчи да разбере какво казва тя, но не успя. Уверен, че здравето й вече не е в опасност, Лъвското сърце отиде да си легне.

Ванора проспа останалата част от деня и нощта и се събуди освежена на следващата сутрин. Умираше от глад и помоли Меър да й донесе нещо за ядене, а после бързо изгълта цялото съдържание на подноса.