Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Колко време имаме, преди да пристигнат?

— Няколко часа. Движели са се бавно през гората, за да позволят на пешаците си да не изостават.

— Изненадата е на наша страна. Ако чакаме Луелин да се опита да нападне замъка, това може да доведе само до дълга обсада — каза Лъвското сърце след дълъг размисъл.

— Какво ще правиш? — запита Джайлс.

— Ще излезем и ще се срещнем с тях. Защо да чакаме да ни нападнат, когато изненадата е на наша страна? Ще обърнем обсадата им в своя полза.

— Нашите сили са готови да излязат по твоя заповед — каза Брандън.

— Ще излезем веднага щом хората се въоръжат — нареди Лъвското сърце. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Намерете Алън и го пратете да ми донесе оръжията.

Като чу разговора, Меър закърши ръце уплашена. Ако всичко се е развило според плана, сега Ванора сигурно е с напредващата армия на Луелин. Какво щеше да стане с бедното й агънце? Помисли да издаде тайната й на Лъвското сърце. Ако узнаеше кой всъщност е Белият рицар, може би щеше да я пощади в неизбежната битка. Тя реши да се посъветва с отец Кадък какво да направи.

По прищявка на съдбата отец Кадък беше в селото, за да даде последно причастие на болен. И докато Меър решаваше какво да прави, Лъвското сърце и неговите сили излязоха от кулата.

Армията на Лъвското сърце напредваше бързо и сигурно към настъпващите войски на Луелин. Умът на Лъвското сърце хладнокръвно обмисляше печелившите стратегии за предстоящия бой. Той имаше способността да надушва слабостите на противниците си, което го правеше опасен неприятел. Затова заповяда да спрат, когато воините му наближиха една дълга, тясна клисура между два гъсто залесени хълма.

Сър Брандън се приближи към него.

— Нещо не е наред ли, Лъвско сърце? Защо спираме?

— Познаваш ли по-добро място за засада? — запита Лъвското сърце.

Усмивка изви устните на Брандън.

— Не. Прекрасно място е. Гората ще прикрива нашите хора, докато армията на Луелин влиза в прохода.

— Да — каза Лъвското сърце. — Разгърни хората от двете страни на прохода. Искам изходите да бъдат затворени, след като вражеските сили навлязат в клисурата. Единственият им изход ще бъде гората, а там не можем да направим нищо друго, освен да ги подгоним.

Брандън отдаде чест, обърна коня си и се отдалечи, давайки нареждания. Войниците веднага започнаха да изчезват в гората от двете страни на клисурата. Брандън и Джайлс се върнаха при Лъвското сърце.

— Брандън, ти ще командваш атаката по левия фланг. Джайлс, ти поемаш десния. Изчакайте всички воини на Луелин да влязат в капана ни, преди да затворите изходите — нареди Лъвското сърце.

Тримата се отдалечиха в различни посоки. Лъвското сърце се изкачи на височината, където би могъл да изчака приближаването на Луелин, а после да се присъедини към битката, когато бъде най-необходим.

След три часа Лъвското сърце видя вражеските сили да наближават клисурата. Конниците пристигнаха първи, следвани от пешаци, облечени по най-различен начин — от ризници до кожи. Изглеждаха като дива орда уелсци от древните легенди. Лъвското сърце разпозна Луелин начело на армията и един от двамата воини, които яздеха до него.

Като изруга здравата, Лъвското сърце се втренчи в Белия рицар, заклевайки се да прекрати мизерния му живот още днес. Този път копелето нямаше да му се изплъзне. Но преди да наниже уелсеца на меча си, искаше да види страха на лицето му.

Планът му действаше, помисли ликуващо Лъвското сърце, докато наблюдаваше как Луелин вкарва войските си в капана, който му беше заложил. Когато и последният войник влезе в тясната клисура, воините на Лъвското сърце се изсипаха от хълмовете, за да прережат пътищата им за бягство.

Ванора яздеше гордо до Луелин въпреки възраженията на Дафид. Той се беше държал странно с нея по време на пребиваването й в Драймиър. Беше я разпитвал подробно за отношението на Лъвското сърце и беше убеден, че той е отнел девствеността й, независимо какво му казваше тя, за да го убеди в противното. Беше по-суров, отколкото го помнеше, и не оценяваше опитите й да помогне на Луелин. Дафид се грижеше само за собствената си слава. Тя знаеше, че той не одобрява тя да се бие облечена като мъж, но вече беше време да разбере, че тя не е слаба, че никога няма да зависи от някой мъж, да разчита да я защитава. Англичаните бяха превзели дома й и нейно право беше да го защити. Баща й я беше обучавал точно за такива случаи и нищо не можеше да я спре да се бие редом с воините на Луелин в защита на рожденото си право.