Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Пожелай ми късмет — каза Ванора, докато излизаше.

Лъвското сърце не беше виждал Ванора целия ден и се питаше каква ли пакост е замислила. Ако не се появеше на обяд, той смяташе да иде до стаята й и да я доведе. Но не стана нужда да праща да я викат, защото тя влезе в залата след няколко минути.

Мръщейки се, той загледа провлачените й стъпки и веднага разбра, че нещо не е наред. Настоятелен страх го нападна, когато забеляза нездравия й тен. Изглеждаше пребледняла и изтощена, обичайната й жизненост я нямаше.

— Зле ли ти е? — запита той.

Ванора му се усмихна отпаднало.

— Страхувам се, че е така. Останах си в леглото тази сутрин, надявах се да ми мине, но не се чувствам много по-добре, отколкото като се събудих.

Тя започна да побутва храната в подноса си, после се извърна с изражение, изпълнено с отврата.

— Яденето не ти ли харесва? Може би готвачката може да ти направи нещо, което да ти се яде.

— Нямам апетит — изрече Ванора с въздишка.

Лъвското сърце се вгледа в наведената й глава и усети безпомощност, която не можеше да обясни. Не знаеше нищо за болестите, защото никога не беше се разболявал. Ами ако тя умре? Тази мисъл накара тръпки да полазят по гръбнака му. Той отказваше да помисли, че тя може и да умре.

— Повикай камериерката си — каза той. — Ще поговоря с нея за болестта ти.

Лъвското сърце не видя как Ванора се усмихва, докато повиква Меър с махване на ръка. Меър веднага се приближи към нея, на лицето й беше изписана сериозна загриженост.

— Виж се само — занарежда старата жена. — Казах ти да си останеш в леглото. Ами ако си заразена и разболееш цялата кула?

Думите й предизвикаха желания ефект. Вроденият страх от болести караше повечето мъже да се разтреперват, а събраните в кулата не бяха по-различни от другите.

— Мислиш ли, че Ванора се е заразила? — запита Лъвското сърце.

Меър вдигна рамене.

— Не знам, сър Лъвско сърце. Трябва да изчакаме да се появят петна, за да разберем дали не е дребна шарка. Може да е потната болест, но симптомите още не са ясни.

— Ти си лечителка. Не можеш ли да излекуваш собствената си господарка?

— Ванора е упорита — каза Меър. — Казах й да си остане в леглото, обаче тя отказа да ме послуша.

Внезапно Ванора се отпусна премаляла. Лъвското сърце скочи на крака и я подхвана.

— Проклета да си, жено — изрева той, като изгледа Меър с ледени очи. — Ще отнеса Ванора в леглото й, но на тебе оставям да я държиш там, докато не се поправи. Съобщавай ми всеки ден как се чувства. Ако умре, тебе ще държа отговорна и ще си понесеш наказанието.

— Ще направя всичко по силите си, господарю — изхленчи Меър. — Но може да минат дни, преди да разбера с какво се е заразила господарката ми.

Лъвското сърце изтича нагоре по стълбите, носейки отпуснатото тяло на Ванора. Не му се искаше да я остави на леглото, когато стигна до стаята й, но здравият разум надделя и той нежно я положи на леглото й.

— Грижи се добре за нея, Меър — нареди той строго. — Ако има промяна, искам да разбера незабавно.

Лъвското сърце се върна в залата, за да си довърши яденето, но умът му не беше в храната. Бледото лице на Ванора беше отпечатано в мозъка му. Изразителните й очи бяха загубили обичайния си блясък, а в тялото й го нямаше онзи дух, който отличаваше характера й. Пламъкът у нея беше угаснал.

Никога досега не беше помислял, че така ще се притеснява за здравето на някоя жена. Беше израснал без майка, а баща му не се интересуваше много от жените, след като майката на сина му ги беше изоставила. Лъвското сърце не презираше жените, но макар че ги харесваше заради удоволствието, което му даваха, не им вярваше. От най-ранно детство беше запомнил баща си да казва, че жените са невярно племе, че собствената му майка го е изоставила заради любовник.

Сър Робърт живееше като прахосник, но всъщност беше пострадал от брака, затова Лъвското сърце отрано беше решил, че няма да обича със сърцето си, а само с тялото. И тъй като не разполагаше с богатство или земи, които да остави на своя наследник, нямаше причина да се жени. Освен това, щом собствената му майка не го беше обичала, коя жена щеше да го обикне?

Деликатното здраве на Ванора обаче му създаваше грижи. Искаше да вярва, че се безпокои, защото тя може да зарази хората му, но един вътрешен глас шепнеше друго. Отблъсквайки тези вредящи мисли, Лъвското сърце довърши яденето си и обърна мислите си към планирания лов. Най-добре беше да се ангажира с нещо, докато чака как ще се развие болестта на Ванора. Разхождането из залата и мрачните мисли нямаше да помогнат с нищо — нито на него, нито на нея.