Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Колко често се изповядваш? — запита Лъвското сърце с нотка на развеселеност.

— По-често от тебе, обзалагам се — отвърна тя. — Да не би да ми забраняваш да потърся опрощение от изповедника си?

— Не, изповядай съдържанието на сърцето си. Гледай да му кажеш, че редовно лъжеш. — Той я изгледа многозначително. — Мисля, че Крагдън гъмжи от лъжци. Ти, свещеникът ти, камериерката ти, всички криете нещо. Но аз съм търпелив.

Той притегли един стол и изчака Ванора да се настани, преди сам да седне. Оръженосецът му веднага напълни чашата му с вино. Тогава Лъвското сърце насипа храна на подноса си и предложи на Ванора късче крехко телешко.

— Аз съм напълно способна да се храня сама — каза тя, изтривайки ножа си за хранене, за да си бодне парче месо.

— Да, ти си способна на много неща — изрече многозначително Лъвското сърце.

Ванора му отправи самодоволна усмивка.

— Нямаш представа, сър рицарю.

Черковните камбани биеха за предсънна, всичко беше тихо в кулата, когато Ванора излезе от стаята си. Загърната в наметалото си, тя прекоси коридора и измина краткото разстояние до параклиса, сгушен до крепостната стена, която се извисяваше над речния бряг. Отец Кадък я очакваше.

— Сигурна ли си, че нищо ти няма? — запита свещеникът.

— Добре съм, отче. Има ли нещо неотложно, което да искате да ми кажете? Имате ли новини от Луелин или Дафид?

— Да. Днес посетих селото и научих, че Луелин и Дафид са в кулата Драймиър, владението на Дафид. Събират сили, за да нападнат Крагдън.

— Драймиър е на половин ден път с кон оттук — изрече възбудено Ванора. — Когато бях дете, често ходехме там с татко. Ще се присъединя към тях и ще се бия с армията на Луелин.

— Какво да кажа на Лъвското сърце, когато научи, че си излязла от кулата?

— Кажете му… — Нищо не й идваше на ума. Помисли малко, после изведнъж получи вдъхновение. — Ще се направя на болна и ще си остана в леглото. Вие и Меър можете да държите Лъвското сърце далеч от моята стая, докато се върна с воините на Луелин. Кажете му, че ме мъчи нещо много опасно и заразно. Повечето мъже се страхуват от всякакви болести.

— Кога ще те повали тази внезапна болест? — запита отец Кадък.

— Ще има внезапни симптоми утре сутрин. Ще се оттегля в стаята си и ще изляза за утрина. Чакайте ме в параклиса.

— Знам, че те посъветвах да заминеш, дете, но имам лоши предчувствия — каза свещеникът, поклащайки глава. — Може би трябва да останеш тук, в безопасност, докато Луелин и Дафид започнат да обсаждат Крагдън. Няма да спечелиш нищо, като се изложиш на опасност. Ами ако те ранят? Дори най-добрите воини получават рани.

— Не мога да остана тук — изрече мрачно тя. — Страх ме е…

— От какво се боиш, дете?

Боя се за сърцето си, за душата си, за тялото си. Лъвското сърце заплашваше всичко скъпо за нея, всичко, което тя представляваше. Неговите целувки я вълнуваха силно; само като го погледнеше, и се разтреперваше. Враг или не, но той я караше да копнее за неща, които само съпруг би имал право да й предложи. Очите му, бляскави и приковаващи със своята интензивност, се отправяха към нея прекалено често, за да остава спокойна.

— Нищо, не се боя от нищо — излъга тя. — Домът ми вече не е мой дом. Не е възможно да живея под гнета на врага си.

Проницателният поглед на отец Кадък проникваше по-навътре и виждаше повече, отколкото Ванора би искала.

— Сигурна ли си, че това е причината да пожелаеш да излезеш оттук, дете? Какво има между тебе и Лъвското сърце, което не ми казваш?

— Нищо освен неприязън, отче. Не мога да направя нищо тук, за да помогна на Луелин. Ще се присъединя към неговата армия и ще се бия за Крагдън, както баща ми би се сражавал, ако беше жив. Не се опитвайте да ме разубеждавате, защото съм взела решение. Ще ми помогнете ли? Вече говорих с Меър и тя е съгласна.

След дълга пауза, свещеникът въздъхна и каза:

— Добре и дано господ ми прости, ако ти се случи нещо лошо.

— Нищо няма да ми се случи, отче. — Тя го целуна импулсивно по бузата. — Лека нощ.

— Още малко брашно на лицето ми, Меър — каза Ванора, докато се приготвяше да слезе в залата за обяда.

— Още малко и ще заприличаш на призрак — предупреди я Меър. — Лъвското сърце не е глупав. Ще разкрие измамата, ако прекалиш.

— Много добре. Само направи така, че да изглеждам достатъчно бледа, все едно че съм болна от нещо, дето ще ме принуди да пазя стаята няколко дни.

Меър отстъпи назад, за да види какво е свършила.

— Направих всичко, каквото можах, за да изглеждаш зле. Останалото зависи от тебе. Не забравяй, не бъди толкова оживена, колкото си обикновено.