Кони Мейсън - Лъвското сърце

Това, което Лъвското сърце беше възнамерявал да представлява наказание, скоро се превърна в нещо абсолютно неочаквано: той се наслаждаваше, целувайки я така настоятелно. Харесваше му да държи мекото й тяло до своето. Въпреки съпротивата й би могъл да каже, че целувките му не я отблъскват, съдейки по начина, по който устата й омекна, по начина, по който тялото й започна да се извива. Не, това определено не беше наказание. Беше удоволствие. Удоволствие, каквото никога не беше очаквал да намери в далечния Уелс.

Ванора беше същината на страната, в която живееше: дива, неопитомена, с първични вярвания и силно тяло и воля. Господ да му е на помощ, но той я желаеше. Ниско ръмжене се изтръгна от гърлото му, докато смъкваше дрехите й. Беше успял да свали туниката й, преди тя да намери сили да се противопостави.

— Какво правиш?

— Давам ти това, което и двамата искаме — изръмжа той, дърпайки я към леглото.

— Изнасилването ли ще бъде наказанието ми?

Лъвското сърце замря.

— Изнасилване ли? Аз съм рицар и не гледам лекомислено на клетвите си. Никога не съм прибягвал до изнасилване, за да получа каквото искам. Жените се състезават за моето внимание.

Ванора изсумтя.

— Не и тази жена. Пусни ме, сър рицарю.

— Отричай колкото си искаш, но тялото ти ми казва, че не си неподатлива на моето внимание.

— Пазя се за Дафид, моя годеник — изрече Ванора, като се отскубна и отстъпи от него.

— Той никога няма да те има!

Страстта в думите му го сепна. Един ден щеше да напусне Крагдън и никога нямаше да се върне. Какво щеше да прави Ванора след заминаването му не би трябвало да го засяга. На Едуард се падаше да реши съдбата на Крагдън, а и тази на Ванора, така че защо толкова се противеше на идеята за брака й?

— Ела при мене и ще кажа някоя дума в твоя полза пред Едуард.

— Едуард е в Англия — отговори Ванора. — Много неща могат да се случат, преди твоят принц да пристигне. Може би Луелин ще изтръгне Крагдън от тебе.

Лъвското сърце се засмя.

— Много малка е вероятността, вещице. — Тръгна към нея и я притисна към леглото. — Мога да те накарам да ме пожелаеш, и то много лесно. Да ти покажа ли колко лесно ще бъде да те вкарам в леглото си?

Ванора отстъпи, докато не почувства леглото зад гърба си и не можеше да отстъпва повече. Страхуваше се от този мъж, не от силата или от темперамента му, а от способността му да я накара да забрави, че е неин неприятел. Целувките му бяха силен опиат, който я оставяше безпомощна, а проницателният му сребрист поглед дълбаеше прекалено навътре в душата й.

Брадичката й се вирна упорито. Тя не искаше Лъвското сърце. Искаше Дафид. Всички англичани бяха зверове, които изнасилваха родната й страна, както Лъвското сърце искаше да я изнасили. Мислите и спряха, когато той я притисна по гръб на леглото. Тя се стовари там в купчина усукани поли и оголени крайници. Тогава Лъвското сърце се озова върху нея, тялото му я притисна към кожите и устата му затърси пищната мекота на нейните устни.

Ръката му се плъзна нагоре по крака й, гореща, твърда, търсеща. Тя потръпна, когато ръката му се обърна навътре, пъплейки нагоре по вътрешната повърхност на бедрото й, изкачи се още по-нагоре и стигна едно място, което никой мъж не се беше осмелил да наближи.

— Не!

— Защо трепериш? — запита Лъвското сърце. — Годеникът ти никога ли не те е докосвал по този начин?

— Не! Не би се осмелил.

— Тогава аз ще бъда първият — прошепна той с глас, напрегнат от желание.

И я докосна, пръстите му проникнаха през меките косъмчета там, където се съединяваха бедрата й, за да достигнат до влажните й вътрешни гънки. Тя ахна и се опита да отблъсне ръката му, но той просто се засмя и плъзна един пръст в цепнатината й, хлъзгайки се по мъзгата, която намери там. Тя беше така чувствителна към докосването му, че се сгърчи под него и прехапа долната си устна, за да не извика.

— Престани!

— Наранявам ли те?

Ванора не чувстваше никаква болка, само копнеж, който с лекота би могъл да се превърне в удоволствие, стига да му се поддаде. Да излъже за чувствата си й се видя най-добрата тактика за момента.

— Да, нараняваш ме.

— Лъжкиня.

Пръстът му се оттегли, после се плъзна по-дълбоко, изследвайки горещия мед на нейната ножница. Стон се изтръгна неволно от устните й. Усещаше се размекната и набъбнала. Това чувство, макар и чуждо, не беше неприятно. Единственото оскърбително в ласката беше самият мъж. Желаеща или не, ако не спреше атаката му сега, щеше да стане поредната жертва на страстта на Лъвското сърце.