Кони Мейсън - Лъвското сърце

Затворниците се втурнаха напред. Стражите веднага извадиха мечовете си и ги избутаха назад. Въздухът беше застоял и вмирисан на немити тела и човешки изпражнения. Лъвското сърце би се обзаложил, че след два дни затвор те ще се съгласят с всякакви условия, които им предложи.

— Решихте ли съдбата ни, сър Лъвско сърце? — запита сър Рен, капитан на стражата на Ванора. — Ще бъдем ли екзекутирани?

Припомняйки си своето обещание пред Ванора, Лъвското сърце каза:

— Зависи. Колко наемници служат на замъка?

— Половината от бойците ни са наемници, някои са англичани, има и чужденци — отвърна сър Рен. — Останалите сме уелсци, заклели се да служат на дъщерята на лорд Рис.

— На наемниците предлагам амнистия в замяна на клетва за вярност към принц Едуард — обяви Лъвското сърце. — Те са свободни да служат на друг господар, ако такова е желанието им.

Тишина се възцари сред затворниците, докато всеки обмисляше предложението и какво означаваше то за него в смисъл на парична и лична изгода. На наемниците обикновено им беше все едно на кого продават услугите си, стига да им се плаща. Накрая един от мъжете излезе напред, коленичи пред Лъвското сърце и се закле във вярност. Един по един го последваха и други наемници, като накрая всички положиха клетва за вярност пред Лъвското сърце.

— Сър Брандън, върнете на тези мъже оръжията и конете им и ги съпроводете до подвижната решетка.

— Вие изоставяте Крагдън и лейди Ванора — извика сър Рен, когато бойците се заизнизваха през вратата.

— Рицарите се бият когато и където им се плати да го правят — каза Лъвското сърце. — Крагдън вече не принадлежи на лейди Ванора, тя вече не разполага и с пари, за да плаща на наемниците си. Съдите ги твърде сурово, сър Рен. Дори сър Пенрин разбра, че ще постъпи умно, ако служи на Едуард. Той ще остане в Крагдън като иконом на Едуард. Колкото до уелските защитници на замъка, — продължи той, — не предлагам никакви условия. Едуард ще реши съдбата ви. Може да прояви милост, ако му се закълнете във вярност.

— Клели сме се да защитаваме нашата господарка — отговори сър Рен.

— Така да бъде. Ще останете затворени, докато принц Едуард се върне и реши съдбата ви — каза Лъвското сърце и се обърна, за да излезе.

— Не можете ли да намерите по-приемливо място за нас? — запита сър Рен. — Не можем да се изкъпем, не ни е позволено и да ходим навън по нужда. Трябва да вършим всичко в кофи.

— Затворниците не предявяват искания — отвърна сурово Лъвското сърце, — но може би ще обмисля молбата ви, ако ми разкриете кой е рицарят, който водеше битката срещу моите сили.

— Аз бях — каза сър Рен.

Лъвското сърце го изгледа презрително.

— За глупак ли ме мислите? Ако отказвате да разкриете рицаря, може би ще бъдете по-склонен да ми кажете дали замъкът има таен изход.

Устните на рицаря останаха плътно стиснати.

— Много добре, така да бъде. Ще намеря рицаря без ваша помощ и сам ще търся изхода.

След като изрече това, той излезе от помещението, оставяйки недоволните уелсци да мислят над думите му.

Ванора нямаше представа, че половината, от защитниците на Крагдън са се заклели във вярност на врага, но дори да го беше узнала, това нямаше да промени нищо. Тя имаше само една седмица време да намери начин да освободи лоялните си воини. Ако не успееше, нямаше да има друг изход, освен да стане любовница на Лъвското сърце и да унищожи надеждата си да се омъжи за Дафид Девърел, защото отказваше да отиде при годеника си омърсена от англичанин.

Проклет да е всеки англичанин! Проклет да е Лъвското сърце!

Следващите дни бяха изпитание за Ванора. Мрачният, напрегнат поглед на Лъвското сърце като че ли я следваше навсякъде. Макар че тя се опитваше да го избягва, пътищата им, за нейно неудоволствие, като че ли се кръстосваха прекалено често. Единствените й спокойни моменти бяха, когато той отиваше на лов или се присъединяваше към воините си, излизащи да патрулират, или когато тя се криеше от него в своята стая.

Ванора трябваше да признае, че животът в замъкът върви гладко, но това до голяма степен се дължеше на сър Пенрин, който умееше да сплотява хората й. Макар че тя си пожелаваше да не е така, нямаше как в замъка да избухне бунт, щом защитниците му бяха затворени в кулата. За съжаление планът й да освободи затворниците беше отклонен от отец Кадък. Той беше настоял, че е твърде опасно.

Ванора не искаше да се откаже, но времето й изтичаше.

Един ден Лъвското сърце я притисна в един ъгъл на галерията. Тънък лъч гаснеща дневна светлина, който се процеждаше през високата арка на прозореца, осветяваше половината му лице, очертавайки го в сурови линии, подсилвайки агресивно издадената брадичка и искрящия поглед на присвитите му сребристи очи. Другата половина от лицето му оставаше в плътен мрак.