Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Аз ще продължа да изпълнявам задълженията си като иконом, ако сте съгласен — каза Пенрин. — Служил към на Крагдън прекалено дълго, за да го видя сега разорен заради липса на управление. Знам, че сте воин и не можете да стоите тук, за да се грижите за благополучието на замъка, затова аз ще го правя, защото това е моят дом и обичам земята, на която е изграден Крагдън.

— Няма да съжалявате, сър Пенрин — каза Лъвското сърце. — Моля, пригответе пълен списък на състоянието на Крагдън, включително складовете и парите. Едуард ще иска да знае стойността на плячката, която съм спечелил за него.

— Няма пари — настоя Ванора. — Произвеждаме всичко, което ни е необходимо за оцеляване.

Тъмните вежди на Лъвското сърце се вдигнаха невярващо.

— Сигурно има пари за купуване на онова, което земите ви не произвеждат. Правите ли собствени съдове и земеделски сечива? Отглеждате ли подправки? Не мисля, но съм сигурен, че притежавате такива неща. Не ме лъжи, Ванора.

— Казах ти, нямаме пари.

Лъвското сърце я изгледа втренчено за един дълъг момент, после изрече:

— Много добре, щом искаш така. И аз мога да бъда упорит. По един от твоите хора ще бъде екзекутиран за всеки ден, в който отказваш да предадеш хазната на Крагдън, и ще започна със сър Рен.

Пенрин протестира енергично:

— Ванора, твоето упорство няма нищо да спечели. Ако не му предадеш парите, аз ще му ги дам.

— Има златни и сребърни монети в бойния сандък на баща ми. Ще го намериш в дневната — изфуча Ванора. — Сър Пенрин е прав. Животът на един уелсец е по-ценен от всякакви иманета.

— Оставете ни, сър Пенрин — заповяда Лъвското сърце.

Пенрин се поклони сковано и излезе от стаята. Ванора се обърна към Лъвското сърце в момента, когато рицарят вече не можеше да ги чуе.

— Само един звяр би екзекутирал хладнокръвно когото и да било. Дори самото ти име ми казва на какво си способен. Можеш да вземеш златото и среброто, но Крагдън е мой. Когато се омъжа за Дафид Девърел, той ще стане господар на замъка.

— Дафид Девърел няма да те има — изръмжа Лъвското сърце. Това пък защо го каза? — Принц Едуард ще реши съдбата ти. Може би ще те омъжи за някой от доверените си лейтенанти. Какво ще кажеш за това, Ванора Крагдън?

— Ще убия всеки англичанин, който се опита да ме докосне — зарече се тя.

Смях се разнесе от устните на Лъвското сърце.

— Една обикновена уелска девойка не става за съпруга на английски боец. Мислиш ли, че годеникът ти има достатъчно смелост, за да се бие за тебе?

— Дафид ще се бие за Крагдън; негово право е да защитава онова, което ще бъде негово, когато се оженим.

С грацията на хищник Лъвското сърце се приближи към Ванора. Тя отстъпи, с поглед, изпълнен с презрение. Той не спря, докато не я притисна към стената.

— Твоето презрение не ми харесва — каза той.

И тъй като искаше да я постави на мястото й или може би понеже устните й изглеждаха толкова изкусителни, че не можеше да устои на предизвикателството, той повдигна брадичката й с върха на показалеца си и я целуна.

Устните й бяха сладко предизвикателни; вкусът й беше вкусът на презрението, на неотприщената страст, на предизвикателството. Когато тялото й се вцепени, устните й се открехнаха под натиска на езика му. Хващайки лицето й в дланите си, той започна да я целува още по-дълбоко, вкусвайки я изцяло, изследвайки горещата пещера на устата й с езика си. Стон се изтръгна от гърлото му. Тестисите му бяха натежали и го боляха; той искаше тази огнена уелска девойка в леглото си за всичкото време, през което щеше да остане в Крагдън.

Сетивата на Ванора бяха изпаднали в несвяст. Устата и езикът на Лъвското сърце унищожаваха самообладанието й. Никога не беше изпитвала нещо толкова разтърсващо като целувката му. Това беше нейната първа целувка и ни най-малко не беше това, което тя беше очаквала. Същото ли щеше да бъде и с Дафид?

Макар да знаеше, че Лъвското сърце използва устата си като средство да я покори на своите желания, тя осъзнаваше, че той извлича наслада от това. Собствената й наслада от нежеланата целувка я смайваше. Неговата целувка беше властна, но в същото време удивително нежна. Той можеше да вдигне пешите й над главата й и да я вземе без нейно съгласие, ако поискаше, и тя благодари на Създателя, че не стана така.

Когато ръцете му се отделиха от лицето й и се спуснаха по гърба към талията й, тя се опита да го отблъсне, но той представляваше непоклатима сила въпреки забележителната здравина на нейните ръце. Той отмести тежестта си, притискайки гърдите си към нейните, и това я накара да осъзнае напора на ерекцията му. Със сила, родена от отчаяние, тя прекъсна целувката.