Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Не, не ми отнемай честта.

Той й се усмихна криво.

— Повечето жени не биха сметнали, че честта им е отнета, щом им окажа внимание.

— Но тази смята така.

— Мина много време, откакто съм имал жена. Няма по-голямо удоволствие от това, с изключение, разбира се, на тръпката от боя. Твоят „храбър“ уелсец спал ли е вече с тебе?

— Когато се омъжа за Дафид, възнамерявам да отида при него чиста, както в деня, когато съм се родила — закле се Ванора.

— Не разчитай на това, милейди — изрече подигравателно Лъвското сърце. — Ако те пожелая, ще дойдеш при мене и никой няма да ми каже „не“.

— Тогава ще направя така, че да не ме пожелаеш, сър рицарю. Само да ме докоснеш отново, ще те пронижа с меча на баща си. Няма да се дам доброволно.

И тя се дръпна. Смеейки се, той посегна към нея и я привлече в прегръдките си.

— Това започва да ми харесва, малка вещице. Това е игра, която не можеш да спечелиш, колкото и да се опитваш.

— Ще видим — отвърна тя, като се отдалечаваше.

Смехът му я следваше, докато бягаше от него. Нямаше ли място в замъка, където да бъде в безопасност от него? Можеше да избяга, ако пожелаеше. Бягството през тайния изход винаги беше възможно. Но за щастие, тя нямаше сърце да изостави хората си. Ако ги напуснеше, нямаше да има кой да ги защитава от Лъвското сърце.

Имаше все пак нещо, която би могла да направи. Можеше да уреди бягството на воините, затворени в кулата. С тази мисъл в главата Ванора побърза към кухнята, за да помогне да се приготви яденето за нейния противник.

Лъвското сърце разтърси смутено глава. Какво го беше прихванало да целува Ванора? Винаги се беше гордял със способността си да контролира сексуалните си подтици, но Ванора беше проникнала през защитата му почти без никакво усилие. Слабините още го боляха и тялото му беше твърдо като камък. Един ден, закле се той, щеше да я има по гръб, отворила крака за него, а ръцете й щяха да го прегръщат.

Ловците донесоха достатъчно дивеч, за да нахранят всички в кулата. Вечерята беше задоволяваща и Лъвското сърце си легна с пълен стомах. Беше се настанил в дневната и след като беше обезопасил кулата за през нощта, се беше оттеглил с намерение да се наспи добре в удобното легло на лорд Рис.

Нощта обаче беше всичко друго, само не и спокойна. Сънуваше не само Ванора, но и мистериозния Бял рицар, чиято идентичност си оставаше добре пазена тайна.

Черковната камбана тъкмо беше ударила за първа утринна, когато Лъвското сърце се събуди на следващата сутрин с настроение, мрачно като мислите му. Изми се, облече се и слезе в залата, за да закуси. Само няколко души бяха подранили, но духът му се ободри, когато една прислужничка дойде откъм кухнята и постави чаша ябълково вино, пресен хляб и резени сирене пред него, след което бързо се оттегли.

Сър Брандън се присъедини към него и си взе хляб и сирене.

— Затворниците започват да се бунтуват, Лъвско сърце. Не можем да ги държим вечно в кулата.

— Възнамерявам да поговоря с тях, след като закуся. Може би ще позволя на наемниците да си тръгнат, ако се закълнат във вярност на принц Едуард.

— Мислиш ли, че ще се съгласят?

Лъвското сърце вдигна рамене.

— Какъв избор имат? Ако приемат моето предложение за амнистия, могат да продадат услугите си другаде.

— Моите воини няма да се закълнат във вярност пред тебе — обади се Ванора иззад Лъвското сърце.

— Лейди Ванора — изрече Брандън и се надигна. — Ще се присъедините ли към нас?

— Не, закусих в кухнята. Искам да поговоря насаме със сър Лъвско сърце.

Брандън се поклони и се отдалечи.

— Бъди готов да ме съпроводиш в кулата, след като поговоря с Ванора — извика след него Лъвското сърце.

Ванора пребледня.

— Какви са плановете ти за моите стражи? Какво трябва да направя, за да ги спася?

Бавна усмивка разтегна устните на Лъвското сърце. Докъде би стигнала Ванора, за да запази живота на своите хора, запита се той. Нямаше по-подходящ момент.

— Седни, милейди, докато обсъждаме условията — каза той.

Ванора се стегна.

— Условия ли? Не знам какво искаш да кажеш.

— Не знаеш ли? Ще пощадя живота на воините ти в замяна на твоето сътрудничество.

— Как трябва да ти сътруднича? Ти ми ограби всичко, което имах. Нямам какво да ти дам.

Похотлив блясък освети очите на Лъвското сърце.

— Колко от себе си си готова да дадеш, за да спасиш живота на онези, за които казваш, че си загрижена?

Теменужените очи на Ванора потъмняха неразбиращо.