Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Отбягваш ли ме? — запита той сурово.

— Изненадана съм, че си го забелязал — отвърна рязко Ванора.

Той я притисна към студената каменна стена.

— Забелязвам всичко, свързано с тебе. Взе ли решение?

— Ти ми даде една седмица.

— Защо отказваш да приемеш неизбежното? Няма да приема друго освен абсолютно подчинение. Твоите покровители не могат да ти помогнат, а наемниците ти те изоставиха.

— Лъжеш!

— Казвам ти истината. Само шепа упорити уелски рицари останаха в кулата. Другите бяха достатъчно умни, за да приемат условията ми. Избраха живота пред смъртта.

— Проклет да си!

Тя се опита да се отскубне, но твърдото му тяло блокира пътя за отстъпление.

— Не толкова бързо — изръмжа той. — Може би трябва да ти покажа нагледно какво представлява удоволствието да се озовеш в леглото ми.

Сграбчвайки я за талията, той я привлече към себе си за една насилствена, властна целувка. Тя започна да се бори, държейки устата си плътно стисната, докато той се опитваше да я открехне с езика си. Тогава той притисна хълбоците си към нейните, принуждавайки я да усети възбудата ми, и за неин върховен срам тя се притисна към ерекцията му. Когато осъзна какво става, решимостта й се върна и тя тропна с крак по неговия. Той прекъсна целувката със смях.

— Не можеш да ме нараниш, вещице.

С върховната самоувереност на мъж, свикнал да става каквото той пожелае, Лъвското сърце отново плени устата й. Този път не показа никаква милост, заставяйки устата й да се отвори, докато езикът му нахлуваше в нея. Целуваше я като любовник, а не като враг, горещо и дълбоко, ръцете му се плъзнаха надолу, за да обхванат седалището й и да я притиснат към издутината на панталоните му.

Опитвайки различна тактика, Ванора ухапа устната му. Получи се. Той залитна назад, изръмжавайки гневно.

— Кръвожадно момиче! Предай се.

— Никога!

Думите й прозвучаха кухо. Как можеше някоя дума да звучи решително, когато краката й се бяха превърнали в безкостна, трепереща маса желе само от атаката на един мъж, решен да я съблазни?

— Ще видим, Ванора — изрече той с типична мъжка арогантност.

И дръзкият дявол продължи по пътя си. Ванора се отпусна до стената, слаба и трепереща след тази среща. Господ да й е на помощ. Ами ако не успее да освободи хората си? Алтернативата не беше приемлива. Тя или щеше да бъде принудена да ги изостави, или да се отдаде на английския дявол.

Един настойчив глас в главата й шепнеше за заровени чувства, които никога не се бяха пробуждали, преди Лъвското сърце да я беше целунал и докоснал.

Ванора коленичеше в параклиса, молейки се за напътствие. Беше останала в това положение толкова дълго, че влагата беше проникнала в костите й и краката й трепереха от умора. Очакваше отец Кадък да се върне от селото, където беше отишъл да се моли край постелята на една жена с родилна треска. Беше решена да го чака, колкото и да се забавеше свещеникът. Атаката на Лъвското сърце над сетивата й я беше накарала да осъзнае, че той е още по-опасен за нея, отколкото си беше представяла.

— Ванора, защо не си си легнала в този късен час? — каза отец Кадък от вратата. Побърза да се присъедини към нея и коленете му изпукаха, когато коленичи до нея. — Болна ли си?

— Трябваше да говоря с вас, отче — започна тя. — За плана, който обсъждахме.

— Не, дете, твърде опасно е.

— Опасно или не, искам да спася хората си. — Тя сведе поглед към ръцете си, отказвайки да срещне очите на свещеника — Времето изтича. Ако скоро не предприема нещо, ще бъда принудена да се отдам на Лъвското сърце, за да спася живота на нашите смели уелски рицари.

— Ще се моля за тях.

— Не е достатъчно.

— Ами ако Лъвското сърце не захапе примамката?

— Той иска боеца, когото нарича Белия рицар, почти толкова, колкото и мене. Кълна се в бога, няма да има нито единия, нито другия.

Очите на свещеника се сведоха примирено.

— Какво искаш да направя?

— Да ми помогнете да облека бронята си. Възнамерявам да изляза през изхода зад олтара, да доведа коня си от селото и да остана скрита до сутринта. Тогава ще се появя пред стените на замъка и ще привлека вниманието на стражите горе на стената.

— Страхувам се за живота ти, дете.

— Не бива, отче, всичко ще бъде наред. Щом привлека вниманието на Лъвското сърце, той ще изведе бойците си от замъка, за да подгонят Белия рицар. Те не познават тези земи като мене. Ще ги отведа в планините, а после ще изчезна в една от многото пещери. Останалото се пада на вас с Меър. Мислите ли, че ще можете да освободите хората от кулата?