Кони Мейсън - Лъвското сърце

— Как ще минем покрай часовите?

— Меър ще им каже за появяването на Белия рицар пред портите и ще ги примами навън, уж за да го видят. Докато тя ги разсейва, вие можете да откраднете ключа от стража.

— Това не ми харесва, Ванора. Лъвското сърце не е глупав. Ще заподозре измама.

— Той иска този рицар толкова, колкото и Луелин. Нищо няма да се обърка.

— Моля се на бога дано си права — изрече разгорещено отец Кадък.

— Ще имам нужда от нещо повече от молитвите ви, ако е съдено да успея. Помогнете ми да си облека ризницата.

Отец Кадък я придружи до една малка стая зад олтара, където имаше различни предмети с религиозно предназначение. Отвори един сандък, разбута расата и извади плетената от железни бримки ризница на Ванора, панталоните, меча и бялата надризница. Излезе, за да може тя да съблече роклята и да облече бронята, и се върна, когато тя беше готова.

— Конят ти е в конюшнята зад ковачницата в селото — каза отец Кадък. — Единият от конярите го хвана и го отведе, преди войниците на Лъвското сърце да затворят портите.

— Знам, Меър ми каза. Нейният внук е завел Барон в селото. Дрем се грижи добре за него. Готова съм, отче. Отворете вратата.

Свещеникът докосна един панел зад олтара и отвори врата, водеща към проход, който излизаше при брега на реката. Оттук се отиваше бързо до селото. Ванора смяташе да не бърза, да изчака до разсъмване, за после да се покаже на хората на Лъвското сърце.

Отец Кадък взе един факел от халката, забита в стената, и го подаде на Ванора.

— Ще ти трябва светлина да виждаш къде вървиш. Вземи факела и го остави на входа на пещерата, да ти е под ръка, когато се връщаш. Аз ще се моля за успеха ни.

— Благодаря, отче. Ще намерите Меър в залата утре при първата утринна. Аз ще се покажа на часовите на Лъвското сърце малко след разсъмване. Двамата знаете какво да правите.

Тя сложи шлема на главата си и хлътна в коридора.

— Господ да е с тебе — прошепна отец Кадък, докато Ванора изчезваше в мрака.

Лъвското сърце се мяташе и се обръщаше през по-голямата част от нощта. Чу камбаните да звънят за предсънна, после за първа утринна, но поради някаква причина умът му беше неспокоен и той не можеше да заспи. Предупреждаващи камбани звъняха в мозъка му, сетивата му тръпнеха в напрежение. Но не разбираше какво не е наред. Затворниците бяха на сигурно място, Ванора също беше на сигурно място в леглото си, където не можеше да направи никаква пакост.

Може би точно това не беше наред с него. Искаше я в своето легло. Не остава много време, помисли той самодоволно. Заплахата му да екзекутира нейните воини щеше да я доведе в леглото му много скоро. Не й беше дал почти никакъв избор. Когато желаеше нещо, го преследваше така упорито, че обикновено получаваше желаното.

Би могъл да я принуди да дойде в леглото му, ако пожелаеше, но използването на сила не му доставяше никакво удоволствие. Обичаше жените да му се подчиняват и да го желаят. Мисълта как Ванора се подчинява доброволно го накара да се изсмее презрително. Тази малка вещица беше прекалено горда и независима, но той беше сигурен, че щом тя влезе в леглото му, ще я накара да го пожелае. Мисълта за една нетърпелива, топла и страстна Ванора накара гореща кръв да нахлуе в слабините му. Ако скоро не вкараше малката вещица в леглото си, ерекцията щеше да стане неизменна част от анатомията му.

Лъвското сърце задрямваше и се будеше, докато звънът на черковните камбани за утринна не го събуди. Той се протегна и стана, за да започне новия си ден. Точно беше приключил с миенето, когато Джайлс нахлу в стаята, осезаемо възбуден.

— Той е тук! Смелостта на това копеле е невероятна. Трябва да дойдеш да видиш сам.

— Поеми си дъх, Джайлс, и ми кажи за какво говориш. Кой е тук?

— Той, Белият рицар! Пристигна пред портите на разсъмване, с невероятна дързост. Стражите горе на стената го видели първи и алармираха гарнизона.

Лъвското сърце подаде глава в коридора и извика Алън. След няколко мига момчето се появи, запъхтяно и зачервено от възбуда.

— Видях го! — изграчи той. — Него и големия му бял кон.

— Помогни ми да си сложа бронята, момче — заповяда строго Лъвското сърце.

Алън побърза да изпълни заповедта.

— Сам ли е, Джайлс? — запита Лъвското сърце с приглушен глас, докато Алън навличаше ризницата над главата му.

— Да — отвърна Джайлс, — но армията на Луелин може да се крие сред хълмовете и да чака Белия рицар да ни примами навън.

Лъвското сърце грабна меча си и излезе от стаята.