Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Много предпазливо прибра крайниците си. След малко седна с ръце върху коленете и дълго гледа дълбоката река. Когато се вслуша в шума й, изпълни го неизказано удоволствие. Запълзя напред на ръце и колене, усещайки как кожите му се мятат изпразнени около тялото му, и стигна пясъчната ивица, не по-широка от педята му. Загледа се с разсеяна благодарност в течащата вода. Падна нощ. Той лежеше с лице в речните камъчета.

Дойде утринта. Светлината на двете слънца го обля. Стана му топло. Изправи се и се задържа на един щръкнал клон.

Обърна обраслата си с коса глава, щастлив от факта, че извърши движението с изумителна лекота. На няколко метра от него, зад тесния пенлив поток, стоеше фагорът и го гледаше.

— Знаци озивя — каза той.

От много години и цикли, останали в далечното минало, в отделни части на Хеликония и по-специално в континента Кампанлат съществуваше обичай да убиват краля на племето, показал признаци на остаряване. При различните племена критериите и начините за извършването на това деяние бяха различни. Макар да се смяташе, че кралете са поставени да властват на земята от Утра или Акха, животът им се отнемаше по най-груб начин. В момента, когато се покажеха бели коси или кралят не успееше да отсече нечия глава с един замах на секирата, или пък не задоволеше сексуалното желание на жените си и не можеше да прескочи даден поток или пропаст — или каквито са били критериите на съответното племе, — удушаваха краля или му даваха да изпие отровната чаша, или пък използваха някакъв друг начин за умъртвяване.

Също така членовете на племето, които проявяваха симптоми на болестите убийци — започваха да се протягат или да пъшкат, ги изпращаха на оня свят. В по-ранните времена хората не познавали милосърдието. Често свършвали на кладата поради вярата си в пречистващата сила на огъня, а заедно със страдалеца изгаряха семейството и домакинството му. Дивашкият ритуал рядко предпазваше от епидемията, така че писъците на изгаряния често се чуваха от уши, които вече бръмчаха от първите признаци на болестта.

Преминаващи през противоречията на живота, поколенията хора бавно се цивилизоваха. Това е очевидно, ако приемем, че първият признак на цивилизацията — без който хората не могат да живеят заедно в първичната отчаяна анархия — е съчувствието към ближния, душевното съпричастие към неуспехите му. Вече имаше болници, лекари, сестри и свещеници всички служеха повече за облекчаване на страданията, отколкото за безогледното им прекъсване.

Аоз Рун се възстанови без каквато и да е помощ. Може би му помогна фактът, че телосложението му бе яко. Без да обръща внимание на фагора, той с мъка закрачи към границата от сива вода помежду им, бавно се наведе и загреба с шепи да пие.

Част от водата, изтичаща между пръстите му потече от устните към брадата му където, подета от вятъра, се понесе на една страна, отново падна и бе погълната от дълбоката река. Именно тези незначителни капки бяха наблюдавани, докато падаха обратно в реката. Милиони очи уловиха малкия плясък. Милиони очи проследяваха всяко движение на Аоз Рун, докато стоеше и дишаше тежко с влажна уста на тесния остров.

Редиците монитори на борда на земната наблюдателна станция седяха отблизо много неща, включително Господаря на Ембрудок. Задължение на „Авернус“ беше да предава всички сигнали, получавани от повърхността на Хеликония, към Института за Хеликония.

Приемателят на Института за Хеликония бе поставен върху луната на Плутон, Харон, в самия край на Слънчевата система. Голяма част от финансирането идваше по линията на Канала за анализи, който излъчваше дълга сага за събитията на Хеликония за зрителите на Земята и на другите планети. Във всяка провинция имаше огромни аудитории, приличащи на раковини в пясък; всяка една побираше десет хиляди души. Заострените им кубета се забиваха в небето и от тях предаваше Каналът за анализи.

Понякога аудиториите оставаха почти безлюдни в продължение на цели години. След това в резултат на нови събития на далечната планета публиката отново се увеличаваше. Хората идваха като на поклонение. Хеликония бе последния голям обект на земното изкуство. Всички на Земята, от управляващите до метачите, бяха запознати с различните аспекти на живота на Хеликония. Имената на Аоз Рун, Шей Тал, Врай и Лейнтал Ей бяха на устата на всички. Тъй като земните богове бяха умрели, заменяха ги с други персонажи.

Зрителите възприемаха Аоз Рун като свой съвременник, само че преместен в друга сфера, като платоничен идеал, изпълващ с присъствието си огромните аудитории. Публиката отново ги препълваше. Хората влизаха, обути със сандали. Слуховете за приближаващата се епидемия, за затъмненията се разпространяваха на Земята така, както и в Олдорандо, като привличаха хиляди, чийто живот се променяше под влиянието на удивлението и загрижеността им за Хеликония.