Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

След това Лейнтал Ей си повтаряше ядовитите думи, които двамата си разменяха, осъзнавайки, че Датка не приличаше на себе си — обикновено безчувствен и хладен. Тогава постъпи инстинктивно — удари Датка с всичка сила. Замахна с дясната си ръка и цапна приятеля си под носа с ръба на дланта. Чу как костта му изхрущя.

Датка тутакси падна по гръб и се хвана за лицето. Шурна кръв и закапа между пръстите му. Лейнтал Ей се метна на седлото, пришпори Златушка и препусна покрай сбиращата се тълпа. Хората зашумяха развълнувано и се струпаха около наранения мъж, който се мъчеше да се изправи, ругаеше и се превиваше от болка.

Все още разярен, Лейнтал Ей излезе от чертите на града. Беше взел само част от нещата, които смяташе. В състоянието, в което беше, му бе достатъчно да пътува само с одеяло и с меча си.

Когато се отдалечи, бръкна в джоба си и извади малък предмет. В здрачевината едва различаваше формата му. Ала тя му бе позната от дете. Кученце, което отваряше и затваряше уста, щом опашката му се полюшнеше нагоре-надолу. Имаше го от времето, когато бе умрял дядо му.

Лейнтал Ей захвърли играчката в близкия храст.

Човешкият род се страхуваше от ухапването на фагорите, ала далеч по-опасно бе ухапването на фагорския кърлеж.

Ухапването на кърлежа нямаше лоши последици за фагорите, но не и за хората. През хилядолетията устата на паразита се бе приспособила да прониква в кожната тъкан, като я нарушава минимално, и оттам да всмуква безболезнено храната, от която се нуждае, за да продължи собствения си сложен репродуктивен цикъл.

Кърлежът притежава сложно устроени полови органи и няма глава. Устната му част е разделена на два чифта. Единият се състои от модифицирани щипци, които проникват в плътта и изпускат антикоагулант и вещество, с което упояват мястото на ухапването. Другият притежава сложно устроен резец, покрит с извити навътре зъби, с който здраво се вкопчва в кожата на домакина си.

Кърлежът се залавя добре и не сменя положението си, докато не падне сам от преяждане — освен ако търсещата човка на фагорската птица не го открие и клъвне за деликатес.

Хеликовирусът, засегнал множество жители на Ембрудок, се намира в клетките на кърлежа. Там той изчаква инертен звуците да се свържат в хармония, която да го измъкне в оркестъра на живота, макар и да се събужда за квазиактивност, ако женският фагор, който обитава, се разгони. Само два пъти в цикъла на Голямата хеликонийска година спусъкът на хармонията задейства активната фаза на вируса.

Тогава се задейства верига от събития, която накрая решава съдбата на цели народи. Утра, би казал някой философ, не е нищо друго освен хеликонийски вирус.

Подчиняващ се на външния сигнал, вирусът избликва от клетките на кърлежа и през устната част прониква в приютилото го тяло, където си проправя път в кръвта. Сякаш тръгнал по собствените си въздушни октави, той се придвижва из тялото, докато достигне основите на мозъка и влезе в хипоталамуса, причинявайки остро възпаление на мозъка, което често завършва със смърт.

Нахлул в хипоталамуса, този древен сектор на съзнанието, седалище на яростта и похотливостта, вирусът се множи с репродуктивна мощ, която би могла да се оприличи на бурите, бушуващи в Нктрик.

Така една генетична система нахлува в пределите на друга. Пострадалата клетка капитулира и всъщност се превръща в нова биологична единица със своя собствена естествена история, подобно на град по време на продължителна война, който преминава ту в едни, ту в други ръце.

Какви са външните белези? Сухожилията на жертвата се схващат и изопват, както Лейнтал Ей бе наблюдавал в лазарета. Общо взето, онези, които са ги видели, по разбираеми причини не са оставили описания на случаите.

Горните факти вяха установени чрез наблюдения и внимателна дедукция. Фамилиите учени на борда на „Авернус“ имаха практика в подобни неща и разполагаха с превъзходна апаратура. Така до голяма степен невъзможността да посетят планетата бе компенсирана.

Познанията им върху така наречената костна треска скоро се разколебаха от появата на нови факти. Въпросът отново беше отворен за спорове. Защото фамилията Пин посочи, че именно по време на двайсетте затъмнения и нашествието на костната треска поне в Олдорандо се е променил и начинът на хранене на населението. Рателът бе излязъл от мода. Брасимипните култури, пълни с витамини, които поддържаха общността през вековете на суровите зими, не се харесваха вече на хората. Дали тази промяна, предположи фамилията Пин, не е направила хората по-уязвими към ухапването на кърлежа и към кърлежовия вирус? Въпросът се дискутираше — понякога твърде разгорещено. И още веднъж се появиха горещи глави, които настояваха въпреки опасностите да се изпрати експедиция на повърхността на Хеликония, което им бе забранено.