Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

На вратата се почука, Ойре надникна вътре. Тутакси усетила напрежението в стаята, тя спря на прага.

— Лейнтал Ей, къде беше? Чаках те.

— Трябваше да свърша нещо.

Тя стоеше с ръка на резето, гледаше го и въздишаше. Тъй като светлината падаше откъм гърба му, Ойре не можеше да разгадае израза на лицето му в гъстия сумрак, който се събираше в стаята, ала долови резкостта в тона му.

— Какво има, Лейнтал Ей?

Той сгъна старото си ловджийско одеяло на вързоп и го завърза отдолу.

— Напускам Олдорандо.

— Напускаш…? Къде отиваш?

— О… Да речем, че тръгвам да търся Аоз Рун.

В гласа му се усещаше горчивина.

— Изгубих интерес към… към всичко тук.

— Не ставай глупав.

Докато говореше, тя пристъпи, за да го види по-добре, и си помисли колко огромен изглеждаше в ниската стая.

— Къде ще го търсиш в пустошта?

Той се обърна към нея и метна вързопа на рамо.

— Нима мислиш, че да го търсим в реалния свят е по-глупаво, отколкото да се спускаме долу при духовете като теб? Винаги си ми казвала, че трябва да направя нещо велико. Нищо не те задоволяваше. Е, сега тръгвам или ще го направя, или ще загина. Нима това не е нещо велико?

Тя тихо се засмя:

— Не искам да тръгваш. Искам да…

— Знам какво искаш. Мислиш, че Датка е зрял, а аз не съм. Е, по дяволите всичко това! Достатъчно. Тръгвам, защото винаги съм копнял да замина оттук. Опитай късмета си с Датка.

— Обичам те, Лейнтал Ей. Държиш се като Аоз Рун.

Той я хвана за ръцете.

— Престани да ме сравняваш с другите. Може би не си толкова умна, колкото те мислех, иначе щеше да разбереш кое ме обижда най-много. И аз те обичам, но заминавам…

— Защо си толкова груб? — изпищя тя.

— Достатъчно дълго живях сред грубияни. Престани да ми задаваш глупави въпроси.

Той я прегърна, притисна я до себе си и я целуна по устата с такава сила, че зъбите им се удариха.

— Надявам се да се върна — каза той, после рязко се изсмя на собствената си забележка.

Хвърли й последен поглед и излезе, като затръшна вратата след себе си и я остави в празната стая. Златото се бе превърнало в пепел. Беше почти тъмно, макар през прозореца да проникваше светлината на огньовете по улицата.

— Негодник! — извика тя. — Проклет да си! Проклета да съм аз!

После се съвзе, изтича до вратата, отвори я и завика след него. Лейнтал Ей тичаше надолу по стълбите и не й отвърна. Тя се спусна след него и го хвана за ръкава.

— Лейнтал Ей, идиот такъв, къде си тръгнал?

— Отивам да оседлая Златушка.

Изплю се и тъй ядовито избърса уста с опакото на дланта си, че тя застина на място. После през ума й премина мисълта, че веднага трябва да повика Датка. Той би трябвало да знае как да се оправи с лудостта на приятеля си.

Напоследък Датка не се виждаше много-много. Понякога преспиваше в недовършената сграда отвъд Ворал, от време на време в друга кула или в някое от съмнителните нови места, които никнеха като гъби. В този миг тя си помисли единствено за кулата на Шей Тал — да провери да не би той да е с Врай. За щастие Датка наистина беше там. Двамата с Врай тъкмо се караха. Бузите й бяха зачервени и тя викаше така, сякаш я бе ударил. Датка бе пребледнял от ярост, ала Ойре ги прекъсна и ги заля с приказки, без да обръща внимание на собствените им проблеми. Той издаде звук, сякаш се задави.

— Не можем да го пуснем да тръгне тъкмо сега, когато всичко наоколо е пред разпадане!

Той хвърли още един убийствен поглед на Врай и изтича от стаята навън.

Тичаше по целия път към конюшните и завари Лейнтал Ей тъкмо да излиза и да отвежда Златушка. Застанаха лице в лице.

— Ти си напълно полудял, приятелю. Дръж се разумно. Никой не иска да си тръгваш. Ела на себе си и се погрижи за собствените си интереси.

— Омръзна ми все да върша онова, което ми казват. Искаш да остана, за да изпълниш плановете си.

— Нужен си ни, за да не позволим на Тант Ейн и другаря му, както и на онова слузесто влечуго Рейнил Лейън да вземат в ръцете си всичко, което имаме.

Лейнтал Ей горчиво го гледаше.

— Нямаш късмет. Тръгвам да търся Аоз Рун.

Датка се изсмя:

— Ти си луд. Никой не знае къде може да бъде.

— Убеден съм, че е заминал с Шей Тал в Сиборнал.

— Глупак! Забрави за Аоз Рун, звездата му залезе, той е стар. Сега е наш ред. Заминаваш от Олдорандо, защото се боиш, нали? Случайно имам приятели, които не са ме предали. Единият е в лазарета.

— Какво означава това?

— Знам онова, което знаеш и ти. Заминаваш, защото се страхуваш от чумата.