Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Тя проговори, без да променя израза на лицето си:

— Разбира се.

Когато Лейнтал Ей излезе, свирачът продължаваше тъжната си мелодия и тя долиташе до ушите му от далечните килии на сградата.

Лейнтал Ей не си и помисли да откаже на Ма Скантиом, макар да имаше други планове за двата тъмни часа без Фрейър.

Думите на Датка сутринта, когато Ойре излизаше от състоянието, в което бе общувала с мъртвите, дълбоко го разтревожиха. Схващаше справедливостта на довода, че двамата заедно с Ойре представляват неоспорими кандидати за властта в Олдорандо. Общо взето, и той, както всички останали, искаше да има онова, което бе по право негово. Ала най-много искаше Ойре. Но дали желае да управлява Олдорандо?

Думите на Датка внезапно бяха променили положението. Може би ако вземе властта, ще спечели и Ойре?

Бе потънал в подобни мисли, когато тръгна да изпълни онова, което обеща на Ма Скантиом. Костната треска бе една легенда, ала самият факт, че никой нямаше опит с нея, я правеше още по-мрачна. Умираха хора. Епидемията сякаш служеше като ускорител на някакъв естествен процес.

Ето защо той работеше, без да се оплаква, като настоя за помощта на Гойджа Хин. Лейнтал Ей и надзирателят на робите прибраха фагорите на двамата болни и ги изпратиха в изолационното отделение. Накараха ги да увият господарите си в черги и да ги отнесат далеч от лазарета. Вързопите нямаше да причинят паника, ако някой ги зърне.

Малобройната група изнесе товара си извън пределите на града и тръгна към полуразрушената кула, за която Лейнтал Ей каза на Ма Скантиом. Заедно с тях бе и старият роб-фагор Мик, за да отменя фагорите, които носеха болните. Така искаха да свършат по-бързо, ала Мик бе толкова остарял, че всъщност се забавиха.

Гойджа Хин, също превит от годините, с дълга коса, която така се бе сплъстила на раменете му, че самият той приличаше на фагор, жестоко удряше Мик с камшика си. Ала нито камшикът, нито ругатните можеха да накарат стария роб да побърза. Той се влачеше, без да протестира, макар прасците на краката му да се бяха зачервили от ударите.

— Моята беда е там, че нито искам да изпитам ударите на камшика, нито пък искам сам да го използвам — каза си Лейнтал Ей. Дойде му друга мисъл и го обзе като утринна омара. Осъзна, че му липсват някои качества. Желанията му бяха скромни. Той бе доволен от дните, които отлитаха покрай него.

Предполагам, че съм твърде задоволен. Достатъчно ми е да знам, че Ойре ме обича, и да лежа в обятията й. Достатъчно ми е да знам, че навремето Аоз Рун бе като баща за мен. Достатъчно ми е, че климатът се променя, че Утра е заповядал на стражите си да останат в небето.

Но Утра бе оставил стражите си да променят вечния си път. Аоз Рун изчезна. А какво каза Ойре тази сутрин, че така ме заболя? Че Датка е зрял, като намекваше, че аз не съм. О, този мой мълчалив приятел! Нима това е зрялост? Да кроиш хитри планове вътре в себе си? А нима самодоволството не е зрялост само по себе си?

В характера си имаше твърде много от дядо си, Малкия Юли, и твърде малко от Юли Свещеника. За пръв път от дълго време той си спомни нежното опиянение, което дядо му изпитваше към Лойл Брай, спомни си колко дълго оставаха сами в стаята с порцелановия прозорец. Епохата бе друга. По онова време всичко беше много по-просто. Тогава се задоволяваха с толкова малко!

Сега нямаше да бъде доволен да умре. Нямаше да бъде доволен да бъде убит от помощниците, ако го заподозрат, че е въвлечен в заговора на Датка. Нямаше да бъде доволен и да издъхне от костна треска, прихванал я от двамата нещастници, които сега извеждаха извън града. До старата кула имаше още цели три мили.

Той спря. Фагорите и Гойджа Хин автоматично крачеха със зловещия си товар. Ето пак, размекна се и се съгласи да свърши онова, за което го помолиха. Нямаше причина да го прави. Трябваше да се откаже от глупавия навик да се подчинява.

Викна на фагорите. Те също спряха. Останаха по местата си, без да мърдат. Само товарът на плещите им леко се поклащаше.

Групата бе спряла на тясна пътека с глогинкови храсти от двете страни. Преди няколко дни наблизо бе изядено едно дете; фактите сочеха, че убийството бе дело на саблено езиче. Сега, когато дивите хоксни се срещаха рядко, хищниците идваха твърде близо до селището. Ето защо наоколо имаше малко хора.

Лейнтал Ей разтвори храсталаците. Накара фагорите да пренесат болните си господари вътре и да ги оставят на земята. Чудовищата свършиха всичко тъй небрежно, че мъжете се търкулнаха, заклещили крайници, и така си останаха.