Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Четири птички сладострастно изпърхаха помежду им, отмалели в тежкия следобеден час.

Лейнтал Ей тръгна през тревите, препречи пътя й и се взря в очите й. Усещаше тялото й върху кожите си. Протегна ръце, прегърна я и страстно я зацелува по устните.

Ойре отстъпи назад, облиза устни полуусмихната, с присвити очи.

— Съблечи се. Нека Баталикс види как си направен — подкачи го тя.

Думите й прозвучаха и като подкана, и като присмех. Той развърза връзките на врата си, сграбчи отвора на туниката си и я дръпна така, че шевовете се разпраха. Измъкна се от кожите и ги захвърли долу. Отнесе се по същия начин и с панталоните си, после ги срита встрани. Усещаше щръкналата си корава пръчка. Приближи се към Ойре. Тя сграбчи протегнатата му ръка, дръпна го, ритна го по пищяла и бавно отстъпи назад, като го потопи целия във водата.

Влажните устни на басейна се затвориха над него. Чувстваше удивителна топлина. Изскочи на повърхността, жаден за глътка въздух.

Тя се наклони назад, обгърнала с ръце красивите си колене.

— Изкъпи се, преди да дойдеш при мен, въшливи войнико!

Той шляпна с ръце във водата и я изпръска едновременно гневно и закачливо.

Когато му помогна да излезе навън, тя вече бе значително по-нежна. Плъзна се в прегръдките му. Двамата коленичиха на тревата и той промуши ръка между краката й. Усети нежните извивки на плътта й. И в същия миг семето му изригна от него и се изля на тревата.

— О, колко си глупав, глупав! — извика тя и го плесна през гърдите, а лицето й се изкриви от разочарование.

— Недей, Ойре! Всичко е наред. Дай ми една минутка, моля те. Обичам те, Ойре, с цялата си душа. Винаги съм те желаел, винаги. Ела при мен, да го направим отново.

Ала Ойре се изправи, изпълнена с негодувание и неопитност. Въпреки галещите думи той й се ядоса, ядоса се и на себе си. Скочи след нея.

— Проклета да си! Как може да си тъй красива, кокетка такава!

Сграбчи я за ръката, грубо я обърна към себе си я блъсна към басейна, над който се виеха изпарения. Тя го хвана за косата, като яростно крещеше. Двамата паднаха във водата.

Той провря ръка под гърба й и я улови под водата. Когато се показаха на повърхността, я целуна, като с лявата си ръка я хвана за гърдата. Изкачиха се със смях на калния бряг и се затъркаляха. Лейнтал Ей заклещи краката й между своите и се възкачи върху нея. Ойре страстно го целуваше по устата и мушкаше езика си между зъбите му, дори когато той проникна в нея.

Двамата лежаха скрити от човешки погледи и буйно се любеха. Калта полепваше по телата им и издаваше приятни звуци, сякаш вътре гъмжеше от съвкупляващи се микроорганизми, които изразяваха радостта си от живота.

Тя премаляла навличаше кожите си. Меката материя бе отчетливо нашарена с тъмносини и светлосини ивици, всяка променяше размерите си, спускайки се надолу по тялото й. Следобедът бе станал душен, а тътенът на гръмотевиците се чуваше по-близо, като от време на време преминаваше в тропот, сякаш изразяваше дълбоко несъгласие.

Лейнтал Ей се отпусна на земята по-близо до Ойре и с полуотворени очи наблюдаваше движенията й.

— Винаги съм те желал — заговори й той. — От години. Плътта ти е като горещ извор. Ти ще бъдеш моя жена. Ще идваме тук всеки ден.

Тя мълчеше. После затананика:

— Желая те лудо, Ойре, всеки ден. И ти ме желаеш, нали?

Тя го погледна и отвърна:

— Да, да, Лейнтал Ей, желаех те. Ала не мога да ти стана жена.

Той усети, че земята под него се разтресе.

— Какво искаш да кажеш?

Тя се подвоуми, после се наведе над него. Когато той автоматично протегна ръце към нея, Ойре се дръпна, мушна гърдите си в туниката и рече:

— Обичам те, Лейнтал Ей, но нямам намерение да ти ставам жена. Винаги съм подозирала, че академията е просто едно забавление, утешение за глупачки като Еймин Лим. Сега времето е хубаво и тя се разпадна. Честно казано, на никого не му пука за академията, освен на Врай и Шей Тал. Може би и на майстор Датнил. Но все пак аз ценя примера за независимостта на жената, който ни дава Шей Тал, и го следвам. Тя няма да се подчини на баща ми, макар да подозирам, че лудо го желае, както всяка жена. А аз ще последвам примера й: ако стана твое притежание, ще бъда едно нищо.

Той залази на колене с нещастен вид.

— Недей така, недей. Ти ще си всичко, Ойре, всичко. Поотделно ние не представляваме нищо.

— За няколко седмици — да.

— Какво очакваш?

— Какво очаквам ли?…