Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Душата се отдръпна, обърна се и отплава нагоре през студеното пространство, през редиците от безброй крещящи усти.

Думата, отровната дума бе пристигнала от далечните фесъпси. Целта й трябваше да бъде Сиборнал и Голямото колело. Фесъпсите бяха измамници, безкрайните им редици водеха до безгранична злост, ала в това отношение силите им имаха край. По всичко личеше, че Утра бе напуснал не само живите, но и мъртвите.

Изтерзана, душата на Шей Тал излетя, за да стигне далеч горе, където върху едно легло лежеше бледото неподвижно тяло.

Процесите на промяна, безкрайните периоди на възход се изразяваха на повърхността чрез биологичните същества — животни, хора и фагори.

Сиборналците продължаваха да се придвижват от северния континент на юг през непредсказуемия извор на Чалс, движени от навременни подобряващия се климат, в дирене на по-гостоприемни земи. Жителите на Пановал се разселиха в северна посока в големите равнини. И другаде хората от хиляди населени досега места се раздвижиха и затърсиха нови земи. На юг от континента Кампанлат, в крайбрежните крепости като Отасол, те се множаха и дебелееха от изобилната морска храна.

В морето, тази обител на живот, всичко бе в движение. Безлични същества, придобили човешки форми, излизаха на брега или мощните бури ги отнасяха навътре в сушата.

Същото ставаше и с фагорите. Любители на студа, те се раздвижиха от климатичните промени и диреха убежище по протежение на благоприятни въздушни октави. И по трите огромни континента на Хеликония техните компоненти се срещаха, смесваха се и водеха война срещу синовете на Фрейър.

Походът на младия кзан на Храстипрт Хр-Брал Ипрт бавно се спускаше надолу от високите плещи на Нктрик, пресичаше планини, ала винаги се подчиняваше на въздушните октави. Кзанът и неговите съветници знаеха, че Фрейър малко по малко изпреварва Баталикс към зенита си и се движи насреща им, но въпреки това не забързваха ход. Често спираха и нападаха протогностици, които скромно преминаваха боси по покритите със сняг полета, или компоненти от собствения си род, с които враждуваха. В бледите им туловища не гореше огънят на нетърпението. Там живееше единствено усетът за направление.

Хр-Брал Ипрт яздеше Рук-Грл, а птицата му през повечето време беше кацнала на рамото му. Понякога излиташе, като тракаше с криле, планираше над строя и оттам наблюдаваше с подобните си на мъниста очи безкрайната процесия от сталуни и гилоти, главно пешаци, която се губеше назад в дефилетата на планините. Жрк можеше да планира така, че с часове да виси над господаря си с разперени криле, единствено главата й се въртеше от една страна на друга, нащрек сред останалите птици, които се рееха във въздуха.

Малки групи протогностици, обикновено мадиси, се опитваха да отведат козите си до следващия леден храсталак. Зърваха птиците отдалеч и си викаха един на друг, сочейки с пръст. Всички знаеха какво предвещават. Можеха да избягат от смъртта или пленничеството, докато все още съществуваше тази възможност. По този начин въшките в козината на фагорите — вкусна храна за птиците, се превръщаха, без да щат, в инструмент за спасяване на живота на мнозина протогностици.

Самите мадиси гъмжаха от паразити. Бояха се от водата, а това, че всяка година мажеха с козя мазнина слабите си тела, по-скоро увеличаваше паразитите, отколкото ги намаляваше. Ала тези животинки не играят никаква роля в развитието на историята.

Гордият Хр-Брал Ипрт, чийто длъгнест череп бе украсен с короната на лицето му, погледна нагоре към птицата, носеща му късмет, после пак се взря напред дали не ги дебне опасност. Във въображението си видя трите посоки на света и мястото, където щяха да пристигнат, там, където живееха синовете на Фрейър, убили дядо му, Великия кзан Хр-Трик Храст, посветил живота си на унищожаването на все повече врагове. Великият кзан бе убит от синовете в Ембрудок и така бе изгубил шанса си да се свие и да се превърне в мумия, по този начин той бе завинаги унищожен. Младият кзан си призна, че неговият народ не е бил активен в унищожаването на синовете, като вместо това великодушно се е възхищавал на великолепните ледени бури на Висок Нктрик, за които бе създадена жълтата им кръв.

Сега поправяше грешката си. Преди Фрейър да събере твърде много сили, синовете на Ембрудок щяха да бъдат премахнати. После самият той щеше да се свие и с чиста съвест да навлезе във вечните покои на дедите си.

Още щом се почувства достатъчно силна, Шей Тал се облегна на рамото на Врай и пое надолу по пътеката към стария храм.