Брайън Олдис - Хеликония. Пролет

Само бързата намеса на Аоз Рун, Илейн Тал и някои от техните приятели с корави мишци възпря общата лудост. Сградата изгоря, в нея намери смъртта си един човек, но през останалата част от нощта спокойствието бе запазено. На следната сутрин Баталикс изгря както обикновено, а после и Фрейър, цял-целеничък. Всичко вървеше добре, с изключение на факта, че гъските в Ембрудок не снасяха яйца в продължение на седмица.

— Какво ни очаква догодина? — питаха се една друга Врай и Ойре. Въпреки че Шей Тал не участваше, двете започнаха сериозна работа.

За обитателите на земната наблюдателна станция затъмненията бяха просто част от поредицата закономерности в резултат от пресичането на еклиптиките на звездата А и звездата Б, които бяха наклонени една към друга под ъгъл десет градуса. Еклиптиките се пресичаха 644 и 1428 земни години след апастрона, или по хеликонийски измерения — 453 и 1005 години след апастрона. В чертежите на учените годишните затъмнения бяха подредени от всяка страна на пресечните точни на звездните орбити: през 453 година например затъмненията бяха двайсет.

Частичното затъмнение през 632 година, което предвещаваше началото на серията от двайсет затъмнения, бе наблюдавано от учените на борда на наблюдателната станция с научна безпристрастност. Парцаливите същества, блъскащи се из улиците на Ембрудок, предизвикваха съчувствените усмивки на боговете, които се носеха високо над тях.

След влагата и мъглата, след затъмнението — наводнения. Кое бе причина и кое — следствие? Нито един от газещите в тинята и калта не можеше да отговори. Земите източно от Олдорандо, до бреговете на Рибното езеро и отвъд него, изгубиха еленовите си стада и храната намаля. Придошлата река препречваше пътя им на запад, където често зърваха изобилие от животни.

Аоз Рун демонстрира умението си да ръководи, сключи мир с Лейнтал Ей и Датка и с тяхна помощ организира гражданите да построят мост над Ворал.

Подобен проект не съществуваше дори в най-далечните спомени на хората. Липсваше дървен материал и трябваше да режат раджабарал на трупи със съответните размери. Гилдията за металообработване изкова два дълги триона, с които разрязваха дървото на парчета. Между женската кула и реката създадоха временна работилница. Двете лодки, откраднати от борлиенските мародери, бяха грижливо разглобени и послужиха за части на конструкцията на моста. Превърнаха раджабарала в подпори, клинове, планки, греди и стълбове. За цели седмици всичко наоколо се бе превърнало в дърводелница. Надолу по течението сред гъските се носеха купчини стърготини. Из въздуха в Олдорандо се носеше дървесен прах, а в пръстите на работниците се бяха забили тресчици. С невероятен труд повдигаха огромните трупи и ги влачеха до реката. Робите работеха до шия във водата, завързани един за друг за по-голяма безопасност. За всеобщо учудване никой не загина.

Силуетът на моста постепенно се очертаваше, а Аоз Рун подканяше работниците да бързат. Първата редица трупи, които служеха за пристан, бе отнесена от буря. Отново закипя работа. Влачеха дърво по дърво. Ковашките чукове описваха дъги във въздуха и гръмко се сгромолясваха върху дървените клинове, раздробявайки върховете им. Върху водата се появи тясна платформа, която изглеждаше съвсем сигурна. Над всички се извисяваше облечената в мечи кожи фигура на Аоз Рун, който усърдно размахваше чук или камшик, окуражаваше или ругаеше хората, ала никога не спираше да действа. Дълго след това на чашка рател го споменаваха с уважение: „Ама че дявол беше!“

Работата кипеше. Работниците се развеселиха. Над тъмната Ворал се простря мост, широк четири талпи и с парапет от едната страна. Много жени отказваха да преминат по него, защото се страхуваха да погледнат в бързата вода, прозираща в пролуките между талиите, и да слушат плясъка на удрящите в пилоните вълни. Ала жителите на Олдорандо вече имаха достъп до западните равнини. Там бродеше дивеч в изобилие и гладът бе ликвидиран. Аоз Рун имаше причини да бъде доволен.

С идването на лятото Фрейър и Баталикс се разделиха — изгряваха и залязваха поотделно. Денят рядко бе светъл както преди, а нощта не бе тъй тъмна. След удължаването на деня всичко растеше много бързо.

Академията също започна да се разраства. В героичната епопея на строежа всички се трудиха рамо до рамо. Недостигът на месо показваше колко важно е да се отглежда жито. Шепата семена, предадена от Лейнтал Ей на Шей Тал, се превърна в плодородни ниви, където растяха ръж, овес и ечемик. Пазеха ги от мародери като най-ценната собственост на племето Ден.