Брайън Олдис - Хеликония. Зима

Избиващите по гърдите му капки пот изстиваха в същия миг. Той отново се чувстваше цял, с всичките си способности и настървен да навакса в сношения и лов загубеното време, също като къртиците. Каза си, че хокснито би могло да го отнесе до покрайнините на мъчно проходимите каспиарнови гори, простиращи се и в най-дълбоките гънки на планинските масиви. Не беше далеч времето, когато Лутерин щеше да потъне в прегръдката на тези лесове, за да изчезне, да се стопи, да се наслаждава, че е станал опасен звяр сред зверове. Но първо възнамеряваше да потъне в прегръдката на Инсил Есикананзи.

Засмя се с пълни гърди.

„Да, момче, има нещо диво у теб“ — бе му казал веднъж неговият баща, докато се взираше сурово в очите му след някоя от поредните лудории. Погледът му бе неприветлив, а ръката му стискаше рамото на младежа, сякаш определяше неукротимия нрав на сина си, опипвайки костите му.

Лутерин бе свел очи, не му стигаха сили да издържи на този поглед. И как ли неговият баща би могъл да отвърне на обичта му, щом той немееше в присъствието на величавия си родител?

Далечните сивкави покриви на манастирите се мержелееха през голите клони на дърветата, но портата на имението Есикананзи беше съвсем наблизо. Ездачът позволи на хокснито си да забави ход, защото усети умората му. Промените в организма на тези животни ги подготвяха за зимния им сън. Скоро всички щяха да бъдат неподходящи за езда. Настъпваше времето да обучат по-непокорните, но и по-могъщи йелки. Когато един роб отвори портата, хокснито влезе ходом в имението. Вятърът поклащаше камбаната на главната сграда и изтръгваше от нея неравномерен звън.

Лутерин отправи молитва към Неживеещия бог баща му да не е научил как се бе подвизавал сред жените на ондодите — порок, на който се отдаде малко преди да го скове парализата. Ондодките му даваха онова, което Инсил досега му бе отказвала.

Внушаваше си, че вече трябва да отбягва тези нечовешки създания. До гората имаше занемарени колиби, където той и неговите приятели от училището (сред тях и Умат Есикананзи) отиваха при безсрамните осемпръсти кучки. Продажници, вещици от тъмните дъбрави, може би произхождащи от самите корени на гората… Носеха се слухове, че понякога търсели близостта и на мъжките фагори. Е, поне за него това беше минало. Както беше и със смъртта на брат му. По-добре бързо да забрави приключенията си.

Господарската къща на Есикананзи не беше никак красива. Всъщност основната, набиваща се в очи особеност на нейния замисъл и градеж беше масивната грубост. Сградата трябваше да устои на свирепите стихии, с които изобилстваше северният климат. Слепи арки образуваха основата й. Тесните прозорци с тежки капаци започваха чак от втория етаж. Цялата постройка напомняше за обезглавена пирамида. А камбаната в куличката винаги звучеше някак каменно, като че изтръгваше звъна си от самото сърце на зданието.

Лутерин скочи от хокснито, изкачи стъпалата и дръпна връвта на звънеца пред входа.

Беше широкоплещест младеж, осанката му вече излъчваше присъщата за сиборналците надменност. Кръглото му лице сякаш бе предназначено по природа да се усмихва. Но в този момент очакваше да зърне Инсил и веждите му бяха сключени на челото, а устните — плътно стиснати. Напрежението в чертите му наподобяваше скованото изражение на неговия баща, но ясните му сиви очи се различаваха твърде много от тъмните, прикрити от клепачите зеници на по-възрастния мъж.

Светлокестенявата му коса се къдреше свободно около главата и по раменете, по нищо не приличаше на спретнатата тъмнокоса прическа на момичето, при което бе пуснат да влезе.

Инсил Есикананзи показваше ясно с държанието си, че се е родила във влиятелно семейство. Можеше да бъде язвителна или пък високомерна. Присмиваше се. Мамеше. Бе се научила да изглежда безпомощна и уязвима. Но решеше ли, че се налага, ставаше твърде властна. От усмивката й вееше зимен студ — по-скоро отдаваше дан на любезността, отколкото изразяваше настроение. Виолетовите й очи се взираха от лице, на което девойката се стараеше да не придава никакво изражение.

Сега крепеше в двете си ръце кана, пълна догоре с вода. Доближи Лутерин и леко вирна брадичка в безмълвен сърдит въпрос. За него това момиче бе непоносимо желано и прищевките й сякаш само усилваха страстта му.

Бе предопределено да се ожени за нея, съгласно споразумението, сключено между бащите им още при раждането на Инсил, за да укрепне взаимната поддръжка между двамата най-могъщи мъже в областта.