Тимъти Зан: Наследството на завоевателите

Намръщи се. Или просто вестта коя е и какво й се е случило вече се беше разнесла и служителите просто я съжаляваха. В края на краищата, беше получила съобщението преди близо два тентарка. Повече от достатъчно за един приказлив старейшина да го разгласи из целия транспортен възел. Самото съобщение беше кратко и ясно — предбрачното й споразумение с Трр-гилаг е отменено.

Тя вдигна очи към облачното небе и погледна в посоката, където приблизително се намираше Дхаранв. Съобщението наистина беше кратко и ясно. И същевременно объркващо лишено от информация. Например нямаше никакво обяснение как се е стигнало до това решение. Нито подробности за самото гласуване, а такива трябваше да има. Нищо освен самото решение.

Клнн-даван-а нямаше да приеме това. Не можеше да го приеме. Нито пък Трр-гилаг, в това бе сигурна. Все някак щяха да намерят начин да извоюват своето.

Но това трябваше да изчака. Сега най-важното бе да достави пробата от фссс-органа на Прр’т-зевисти на Доркас. След това щеше да се върне на Дхаранв и да открие начин да възстанови споразумението…

Тя спря и отново погледна към небето. Не видя ли току-що?…

Да. На хоризонта се виждаха три тъмни точки. Приближаваха се, ако не грешеше.

Затича се. Служителите я бяха уверили, че в следващия тентарк няма да има полет до Доркас. Ако разписанието им не бе вярно, щеше да се наложи доста да се изпоти, докато мине през всички формалности. А може би усмивките им не бяха толкова любезни и състрадателни, както си беше помислила. Тя ускори още повече темпото, хвърли отново поглед към небето…

И внезапно спря. Вдигна ръка, за да предпази очите си от слънцето, и се загледа в приближаващите машини. Сега те бяха много по-близко, все така насочени към транспортния възел. Движеха се много бързо. Тя ги гледаше как приближават и опашката й започваше да се движи все по-бързо и по-бързо…

Изведнъж те се оказаха над нея. Ревът и горещата вълна почти я събориха на земята. Три малки кораба, боядисани в черно и бяло, внезапно превърнали се отново в точки далеч на хоризонта.

Клнн-даван-а никога не беше виждала подобно нещо.

Късно — твърде късно се разнесе воят на сирените около нея. Недалеч дочу рева на изтребителите и останалите военни машини, които се втурнаха да ги догонват. Но само вдигнаха допълнително шум към онзи, който вече изпълваше комплекса. Клнн-даван-а гледаше отдалечаващите се точки, внезапно почувствала се гола, безпомощна и ужасена под откритото небе. Чувството за сигурност бе изчезнало и нямаше да се върне никога.

Хората-завоеватели ги бяха открили.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4168

Издание:

Тимъти Зан. Наследството на завоевателите

Американска, първо издание

Превод: Венцислав Божилов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“ — Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“ ООД

Формат 84/108/32

Печатни коли 17

ИК „Бард“ ООД, 2000 г.

ISBN: 954-585-116-3