Тимъти Зан - Наследството на завоевателите

Зениците за дневно виждане на Трр-гилаг се свиха. Мрачанци?

— Трябва да ви кажа, че не се доверявам особено на мрачанците, върховни вожде.

— Да, зная. И точно затова искам именно вие да разговаряте с тях. Още повече, че ще разполагате и с човек-завоевател за биохимичните си тестове.

— Разбирам. — Трр-гилаг внимателно погледна Върховния. — Трябва ли да приема, че всичко това е… не съвсем оторизирано?

Върховният отвърна на погледа му.

— Аз го оторизирам, изследовател. Това е всичко, от което се нуждаете.

— Да, разбирам това. Имам предвид…

— Зная какво имате предвид — прекъсна го Върховният. — И нямам нито време, нито намерение да обсъждам с вас политически въпроси. Вашите качества са ясни — вие сте добър професионалист и не отстъпвате пред авторитета на традициите, когато се налага да се направи нещо. Въпросът ми е също толкова ясен — отивате, или не?

— Разбира се, че ще отида — отговори Трр-гилаг. — Кога?

— Незабавно. — На лицето на Върховния сякаш се изписа облекчение. — Един кораб вече ви очаква на летището, на което кацнахте. Можете да оставите самохода там, ще го приберат по-късно.

— Добре. Но нямам никакъв личен багаж и оборудване.

— Дрехи и лични вещи ще намерите на борда на кораба. По пътя ще се отбиете на Базов свят девет. По всяка вероятност там ще намерите основната част от оборудването. Дайте на командира на кораба списък с липсващите неща. Всичко ще ви бъде изпратено оттук направо на Доркас. Това удовлетворява ли ви?

— Напълно — кимна Трр-гилаг. — Благодаря ви.

— Тогава тръгвайте. И още нещо. Командир Трр-мезаз докладва, че хората-завоеватели на Доркас са направили вероятно два опита да проникнат в района северно от базата ни.

— Да — потръпна Трр-гилаг. — Каза ми.

— Разбира се, командирът не може да обясни причината за това. — Гласът на Върховния стана твърд. — Но ние с вас няма какво да гадаем.

— Не — промърмори Трр-гилаг. Не, изобщо нямаше нищо за гадаене. — КИОРО.

— Да. И ако един от компонентите му е все още там, няма начин хората-завоеватели да го оставят на мястото му. Ако се наложи, вие сте оторизиран да разкажете на брат си всичко за това оръжие. И да предприемете каквото е необходимо, за да не могат хората-завоеватели да стигнат до него. Разбрахте ли?

— Да — кимна Трр-гилаг.

— Добре. Тогава вървете. И нито дума никому.

— Нито дума никому — потвърди Трр-гилаг и тръгна към вратата.

— И късмет — добави Върховният.

Успя да размени само няколко думи с баща си преди самоходът да излезе извън обсега на Трр’т-рокик. Каза му само, че напуска Оакканв и че той няма за какво да се безпокои.

Самият Трр-гилаг не беше толкова убеден в това. Можеше да се окаже капан, в който да паднат заедно с Клнн-даван-а, а родовете и клановете им да бъдат компрометирани. Можеше само да гадае в името на какви политически цели.

А може би целта бе Трр-мезаз? Да се окаже забъркан със съмнителен цивилен, който прави опити върху вражески пленник, без да разполага с официално разрешение. Бърз и удобен начин да го лишат от поста му.

Би могло да е и нещо много по-просто — да отстранят самия него, докато двамата зхиррзхианци, подвели Трр-пификс-а, успеят да се укрият на сигурно място, така че никога да не бъдат намерени.

Но и всичко друго би могло да е истина. И ако бе така — ако имаше дори шанс пътуването му до Доркас да помогне на зхиррзхианците във войната — то рискът си заслужаваше.

Глупост или смелост. Само времето можеше да покаже.

Въздухът на Шаманв беше ободряващ и звънлив, изпълнен с уханието на екзотични растения и с далеч по-познатите миризми на свръхпроводящите материали, производството на които правеше планетата тъй известна. Клнн-даван-а вдишваше дълбоко, докато вървеше към транспортния възел на Дхаа’рр, наслаждавайки се едновременно на ароматите и на оптимизма, който я изпълваше. Наистина, на Дхаранв тя бе изразила големите си надежди пред Трр-гилаг и Прр’т-касст-а. Но дълбоко в себе си не беше напълно убедена, че планът ще проработи.

Но, за нейно най-голямо учудване, дотук не бе срещнала никакви проблеми. Събирането на достатъчно количество лични съобщения и предмети на Дхаранв, с които да оправдае пътуването си до Доркас, се оказа изненадващо лесно — всъщност наложи се дори да направи няколко отказа. На Шаманв служителите също така се стараеха да я улеснят по всякакъв начин — упътваха я, помагаха й да оформи необходимите документи и така нататък. Такъв беше кланът Дхаа’рр. Всички работеха заедно.