Тимъти Зан: Блекколар

Сутрешното слънце в ясното синьо небе сякаш правеше само символично усилие да прогони студената хватка, забавила идването на пролетта в по-голямата част от Централна Европа. Алън Кейн вдигна яката си да се предпази от северния вятър, който духаше откъм Женевското езеро, и ускори крачка. Добре щеше да е, ако беше изминал с кола поне половината път, но само наивниците чакаха такси в източната част на Нова Женева в Деня на победата. Повечето таксита бяха взети за извозване на държавни служители до стадиона за годишния митинг за честване на края на войната между Теранската империя и Рикрил. Заради студа Кейн беше очаквал минимален брой участници в тържествения митинг — обучението в лоялност не включваше такива тривиални прояви като участие в митинги, — но там щеше да има няколко рикрили, а държавните служители на Нова Женева добре знаеха от кого зависят и как да се подмажат. Кейн вече чуваше далечния тътен на одобрителните викове, а беше на цели три километра от стадиона. Що за поразително безсрамна проява на лицемерие, мислеше горчиво той; и при това вече цели двадесет и девет години. Някой чужденец би заключил, че Теранската демократична империя е спечелила войната.

Улиците в тази част на града бяха оживени от търговия както обикновено — обикновените хора се отнасяха към Деня на победата с мрачно безразличие — и за Кейн не представляваше никаква трудност да се смеси с тълпата. Беше пристигнал в Нова Женева само преди две седмици — смяташе пътуването за малко позакъснял подарък за двадесет и шестия му рожден ден, — но вече се чувстваше като местен. Като всяка друга група хора на Земята и тази имаше свои характерни жестове и маниери, усвояването на които беше най-новата задача на Кейн. Съчетана с добрия му външен вид, тази подготовка щеше да му позволи да мине, ако е необходимо, за студент, издигащ се млад ръководител или — ако подстрижеше брадата си по подходящ начин — за член на някоя от градските полупрофесионални гилдии. Разбира се, беше достатъчно добър само за тази част на града, но тъй като нямаше да ходи в административния център поне две-три седмици, засега не беше особено разтревожен.

Дрехите му бяха малко тънички, но пък беше пристигнал преди да е станало много студено. Стигна до малък магазин за ленти и книги с избелели томове на Дикенс и Хайнлайн на витрината, притиснат между два бара. Отвори вратата и спря за миг на прага, за да се огледа. Изправен зад касовия апарат, собственикът на магазина го погледна и попита:

— Позатопли ли се навън?

— Не особено — отвърна Кейн. Трима-четирима мъже обикаляха рафтовете. Той погледна собственика и повдигна вежди. Мъжът кимна леко и Кейн отиде на едната от двете пътеки и се направи, че чете заглавията. После, без да бърза, отиде в дъното на магазина. Зад един широк рафт имаше врата с избледнял надпис „Само за персонала“. Кейн изчака всички клиенти да се обърнат с гръб и тихо се вмъкна през вратата в задръстения склад зад нея. Клекна по средата на стария, покрит с плочки под и леко натисна една от плочките. Явно го очакваха — един двуметров квадрат на пода се завъртя и се отвори. Той се спусна надолу, краката му напипаха дървени стълби. Присви се и бетонният блок се завъртя и се затвори над него; един метален прът се плъзна безшумно и го залости. Кейн тръгна по лошо осветената стълба надолу.

В края на стълбата го очакваше къс коридор, а в края на коридора имаше врата. Кейн я отвори и влезе в някаква тъмна стая. Вратата зад него се затвори сама.

Изведнъж светна ослепителна светлина. Той вдигна ръка да защити очите си и неволно отстъпи назад.

— Кой си ти? — попита един глас.

— Алън Риензи, адютант на сенатор Ориол — отсече той. — Махни тази проклета светлина от лицето ми!

Светлината трепна и се смени с друга, по-приглушена. В лилавото петно, което плуваше пред очите на Кейн, се появиха неясните очертания на трима мъже и една жена, седнали около ниска маса.

— Чудесно — каза един от мъжете; въртеше в ръце някакъв уред е размерите на кутия за обувки. — Никакво колебание, никакъв забележим стрес на лъжец и точната доза арогантност. Готов е, Морис.

Един от другите мъже кимна и каза с дрезгав глас:

— Седни, Алън.

Кейн седна на посочения му стол, огледа присъстващите и сърцето му заби по-бързо. Не беше рутинно събиране — четиримата души пред него бяха първите ръководители на Съпротивата в цяла Европа.