Тимъти Зан - Блекколар

Резултатът бяха блекколарите.

Кейн винаги се беше интересувал от блекколарите, но на Земята информацията, достъпна на неправителствени лица, беше малко. Сега, затворен за десет дни на космическия кораб с добър набор от ленти с исторически записи, той имаше време да задоволи любопитството си.

Лентите обаче бяха разочароващи — малко от онова, което съдържаха, не му беше известно. Той научи, че изпълнението на програмата блекколар е започнало през 2416, две години преди войната, и е продължило до капитулацията на Земята. Освен многостранната и сериозна военна подготовка, която беше извлечена от древните ориенталски бойни изкуства, блекколарите получаваха същата психическа подготовка, каквато имаше самият Кейн. Странно — или поне той си помисли така отначало, — но в лентите не се казваше нищо за използване на различни дроги при подготовката, което, както той беше разбрал, беше основно в проекта. Използваха се най-малко три: обикновен идунайн, който в малки количества поддържаше мускулите, костите и ставите младежки, докато външността на боеца старееше нормално; един дериват на рибонуклеиновата киселина за подпомагане развитието на паметта, който способстваше за драстичното съкращаване на времето на обучение, и специална дрога с кодово наименование „беклаш“, която беше известна със способността да удвоява подвижността и рефлексите на блекколарите. Резултатът беше войник, който можеше да се смеси с всяка тълпа, не можеше да се идентифицира дори с пълно физическо и биохимическо изследване и който, теоретически, можеше в невъоръжен бой да победи всеки рикрил. Опасни противници… и може би, реши Кейн, точно поради тази причина техните ленти бяха непълни. Информацията явно беше за правителствени членове от по-нисък ранг, а горните ешелони очевидно бяха решили да прикрият всяка опасност, която можеха да представляват оцелелите блекколари. Заключението не беше окуражително: ако блекколарите все още бяха смятани за заплаха, вероятно всички, все още съществуващи на Плинри, щяха да са така добре скрити, че той сигурно никога нямаше да може да ги намери.

Кейн беше единственият пътник за Плинри, която се оказа третата спирка по маршрута от седем планети. Но на Плинри имаше космодрум за зареждане и така на Кейн му беше спестен опитът от кацане със совалката. Той остана в кабината си, завързан с колани, докато изкуствената гравитация бавно се изключи и беше заместена от естествената. Накрая с леко тупване лайнерът кацна.

На Кейн му трябваха само няколко минути, за да стигне до изходната рампа, където капитанът и стюардът чакаха да се сбогуват с него. Сбогуваха се формално и след това Кейн слезе по рампата, като въртеше очи веднага да види всичко.

Намираше се в единия край на огромно поле с огледална повърхност, очевидно предназначено за голям трафик. Отдясно имаше десетина космически кораби, повечето средно големи, търговски тип, някои приличаха на самолети с вертикално излитане. Отляво, по-далеч и отделено от останалата част на космодрума с ограда от телена мрежа, видя нещо, от което му призля — видя наредени като по конец поне тридесет корсара разузнавачи/изтребители с далечен обхват, ударната бойна сила на рикрилската военна машина. С един до трима души боен екипаж и четирима помощен персонал на машина това означаваше, че извънземните имат гарнизон от двеста души само в тази част на Плинри. На сто метра зад корсарите имаше друга, по-здрава на вид ограда, която ограждаше целия космодрум и образуваше бариера между огледалната повърхност и пасището с редки дървета отзад. Директно пред него имаше комплекс от няколко сгради. Една от сградите приличаше на хангар; друга — по-близко до корсарите — на казарма.

Под рампата чакаха двама мъже в сиво-зелени униформи.

Сърцето на Кейн прескочи един удар, но той продължи, без да спира. Знаеше, че един корсар може да стигне от Земята дотук за малко повече от четири дни, и ако правителството беше успяло достатъчно бързо да разкрие ръководителите на Съпротивата, цяла Плинри вече може би знаеше за него. Но отново нищо не можеше да направи, освен да продължи да върви.

Когато Кейн се приближи, по-високият от двамата мъже направи крачка напред и попита:

— Господин Риензи?

Кейн кимна и мъжът продължи:

— Аз съм префект Джемъс Голуей, ръководител на службата за сигурност на планетата; това е офицер Рагузин, моят помощник. Добре дошли на Плинри, господине.

— Благодаря. Винаги ли идвате на космодрума да поздравите туристите?