Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

КОМАНДИР ФЕЛИАН КАВАНА: Безпомощно наблюдава как отрядът му от осем космически кораба е разбит, а оцелелите бойци — преследвани и унищожавани. После, като пленник на извънземните завоеватели, единствената му мисъл е да оцелее, за да предупреди човечеството и неговите съюзници за ужасната, непобедима сила, тръгнала към тях.

ЛОРД СТЮАРТ КАВАНА: Бивш депутат. Призовава всички политически лидери да помогнат за спасяване на най-малкия му син… и когато никой не откликва на молбата му, нарушава законите на Общността… чак до границите на предателството.

АДАМ КУИН: Бивш летец от елитните войски „Копърхед“, в които умовете на пилотите са директно свързани с изтребителите. Става началник на охраната на фирма „Кавтроникс“… и счита, че в задълженията му влиза и опазването на цялото семейство Кавана. Той единствен знае ужасната цена, която трябва да плати, за да включи още веднъж ума си в компютъра на изтребителя… но ако това ще помогне да се спаси животът на Фелиан Кавана, е готов на саможертва.

АРИК КАВАНА: Умен и трудолюбив, той винаги е бил различен от своя буен, авантюристичен по дух по-малък брат. Арик избира сигурната работа в семейната фирма, докато Фелиан предпочита военната кариера. Но когато животът на Фелиан е застрашен, Арик застава решително до Куин и става войник с риск, ако планът им се провали, да го съдят за предателство.

Бяха там, засечени от тахионната сенсорна станция на Доркас: четири кораба, светещи със слаба отразена звездна светлина. Изхвърляната от соплата на двигателите им топлина се виждаше като инфрачервено лъчение. Бяха малки, вероятно колкото клас „Процион“. Млечнобели на цвят хексагонални плочи, прикачени една към друга за ръбовете.

И по дяволите, наистина бяха кораби на извънземни.

— Сканирането завършено, комодоре — докладва дежурният офицер от сенсорната станция на „Джутланд“. — Други кораби не са регистрирани.

— Съобщението прието — отговори комодор Трев Даями, опъна рамене под колосаната униформена риза и без да откъсва очи от основния монитор, леко се усмихна. Извънземни кораби. От четвърт столетие за първи път среща с нова извънземна раса, овладяла техниката на междузвездните полети.

И тази среща осъществи той. Именно той. Името Трев Даями щеше да прозвучи по всички информационни канали на Общността. Щеше да влезе в историята.

Това се казва късмет.

Даями се свърза с тактическата станция с чувството, че от този момент всичко направено и казано от него ще остане завинаги записано в историята на човечеството, и попита:

— Каква е опасността от атака?

— От първа до четвърта степен, сър — отговори дежурният офицер. — Не откривам никакви следи от шлюзове за излитане на изтребители нито инсталации за изстрелване на ракети.

— Имат обаче лазерни оръдия, комодоре — допълни помощник-дежурният. — На челните страни на всеки кораб открихме системи от оптични лещи.

— Достатъчно големи ли са, за да захранват оръдия? — попита помощникът на Даями.

— Трудно е да се каже, сър — отговори офицерът. — Лещите са малки, но това още нищо не значи.

— Каква е мощността? — попита Даями.

— Не зная, сър — каза бавно офицерът от сенсорната станция. — Засега няма никакво лъчение.

— Никакво?

— Поне не такова, което мога да регистрирам.

Даями отправи изпълнен с недоумение поглед към помощника си.

— Вероятно използуват свръхпроводящи кабели — предположи той. — А може и екранировката им да е много добра.

— Или едното, или другото — съгласи се Даями и отново обърна поглед към мълчаливите образи, които се придвижваха към центъра на главния монитор. Тази раса не само извършваше междузвездни пътувания, но вероятно притежаваше технологии, превъзхождащи земните. С всяка минута историята ставаше все по-заплетена и по-впечатляваща.

Помощникът се прокашля и попита:

— Да се свържем ли с тях, сър?

— Разбира се, че ще се свържем. Иначе трябва да седим и да се гледаме — отвърна сухо Даями и погледна към тактическия пулт. Останалите осем кораба от отряда с особено назначение на „Джутланд“ бяха подредени в определената от него формация, екипажите им бяха приведени в бойна готовност. Двата не по-големи от скутери патрулни кораба бяха изнесени назад на безопасно разстояние, в случай че срещата не протече мирно, отбранителните изтребители тип „Водно конче“ чакаха в люковете на „Джутланд“, готови мигновено да се включат в битката.