Тимъти Зан: Гордостта на завоевателите

— Молба за помощ? — Кавана повтори като ехо думите на Донезал и го погледна невинно. — Какво те кара да мислиш, че съм тук, за да моля за някаква помощ?

— Дългият ми опит — отвърна сухо Донезал. — Съчетан с разказваните в кулоарите на парламента истории за теб. Дори само половината да са верни, е ясно, че като депутат навремето си извил немалко ръце.

— Безпочвени клевети. — Кавана махна с ръка. — Гарнирани с малко завист.

— Може би повече от „малко“ — каза Донезал и повдигна вежди. — Но пък ти протестираш повече, отколкото е необходимо. Човек не може да има цял поменик от заслуги, без да си създаде и малко врагове.

— Плюс малко приятели, надявам се — допълни Кавана.

— За приятелите съм сигурен — съгласи се Донезал, — макар че враговете са по-шумни. И все пак винаги ще имаме недоброжелатели. Във всеки случай ти плати обяда. Това ме задължава, ако не друго, то поне да те изслушам.

— Благодаря — каза Кавана и измъкна от вътрешния си джоб плосък компютър. Включи го, намери нужния файл и премести компютъра пред Донезал. — Предложението ми наистина е много просто. Искам да преместя част от дейността на завода си за електронна апаратура в Сентори на Масиф.

— Правилно — одобри Донезал, след като прегледа първата страница и премина на втората. — За да е по-близко до щатите Лорен и Нивернез. Разбирам. Добро решение… падането на цените на иридия засегна особено силно тези региони. Разширяването на леката промишленост ще бъде посрещнато с одобрение. — Той погледна изпитателно Кавана. — И така, кажи ми каква е помощта, от която се нуждаеш. Свободни терени или заобикаляне на данъчни разпоредби?

— Нито едното, нито другото — каза Кавана и мислено кръстоса пръсти за късмет. Донезал имаше делови ум и беше доста свестен човек. Но военната му служба на Буртист по време на мироопазващата полицейска акция го беше направила чувствителен към нехуманоидите. — Искам да ми издействаш разрешение от Севкоорд да открия два филиала в анклавите Дуулиан и Авуирлиан.

Лицето на Донезал едва забележимо помръкна.

— Разбирам — каза той. — Мога ли да попитам какво в повече от нашите колонисти ще ти предложат сандуулците и авуирилците?

— Честно казано, не зная — отговори Кавана. — Това е едно от нещата, които се надявам да науча.

— Например да се задоволят с по-ниско заплащане?

Кавана поклати глава.

— Или да ти предложат нови идеи и подобрен нехуманоиден интелект и методология — допълни Донезал. — Сателитните мощности са предвидени за изследователска и развойна дейност, а не за производство.

Донезал погледна отново дисплея и се опита да направи обективна преценка, като се абстрахира от спомените. Лицето му беше напрегнато.

— Ти, разбира се, знаеш, че преди пет месеца Командването на мироопазващите части и Търговската комисия затегнаха разпоредбите, отнасящи се до използуване на нехуманоиди за производства с потенциални военни приложения.

— Зная — призна Кавана. — Но производството определено ще бъде за невоенни приложения. Всички наши контракти с Командването на мироопазващите сили ще се изпълняват в съществуващите секретни заводи на Ейвън и Сентори.

Донезал потърка бузи.

— Не зная, Стюарт. Разбери, че нямам нищо против нито срещу сандуулците, нито срещу авуирилците. И, разбира се, бих се радвал да преместиш фабриката си на Масиф. Но търговското ведомство се отнася много сериозно към спазването на ограниченията. И за да бъда съвсем честен, не съм сигурен, че терминът „невоенни“ се отнася за електронната апаратура. Между военната и гражданската електронна техника има много общи неща, особено що се отнася до произвежданата от вас микроминиатюрна и сенсорна апаратура. Голяма част от нея все още е изключителна собственост на човечеството и повечето хора желаят да я запазят и за в бъдеще. Иначе при евентуални сблъсъци могат да възникнат големи неприятности.

— Възможно е — каза Кавана. — А схващането, че Общността неоснователно се държи егоистично, наистина крие опасност от възникване на такива сблъсъци.

— Е, ако се случи такова нещо, Мироопазващите сили сигурно ще са в състояние да се справят — изръмжа Донезал и отново насочи вниманието си към компютъра. — Ако знаеш само колко средства от държавното съкровище изтичат за тях в последно време. Добре, чакай да погледна още веднъж.

Кавана отпи от кафето си и огледа столовата на парламента. В ума му нахлуха множество спомени. Той беше дошъл тук да върши работа, но закачливата бележка на Донезал за носталгията не беше лишена от основание. Кавана не изпитваше никакво желание да бъде депутат в парламента на Северния координационен съюз и когато губернаторът на Грампианс му беше предложил… всъщност той му беше доказвал дълго и упорито, че в Грампианс има други с много по-голямо желание за тази работа. Но губернаторът беше настоял. И Кавана трябваше да признае, че шестте години, прекарани в Парламента, са измежду най-интересните в живота му. Предишните двадесет години, посветени на изграждането на една нова електронна империя, не го бяха подготвили за стила и метода на работа в тази институция. Това, разбира се, беше добре известно на всички и той подозираше, че малцина биха се обзаложили, че новият депутат от Ейвън, щата Грампианс, някога ще напредне в парламентаризма.