Тимъти Зан: Войната на завоевателите

Точно отпред небето сияеше ярко и беше безоблачно синьо. От всички страни, чак до далечната черта на хоризонта, кафявото, сивото и бледозеленото на планетния пейзаж се смесваше до странен начин с небесната синева. Отгоре и малко назад слънцето беше блед червеникавооранжев глобус.

А пък директно под тях бе разположена вражеската територия.

— „Самурай“, засичам раздвижване — отекна гласът на навигатора на корвина в шлемофона на командир Рафе Таока. — Трийсет и четири километра зад нас. Още не мога да определя вида им, но са пет на брой.

— Виждам ги на екрана — потвърди Джъглър, вторият пилот на Таока. — Виждам и позивните на „Талисман“.

— Прието — обади се Таока и премигна с левия клепач, за да включи задния тактически-сензорен монитор на изтребителя „Кетбърд“. Изображението се насложи върху картината на пейзажа пред и под него и той присви очи, за да разгледа премигващите точки, маркирани от Джъглър. Все още не се виждаха никакви подробности, но ако се съдеше по цветните изменения в схемата, определено ставаше въпрос за термо– и турбулентни изменения.

— Густо, издигни се с половин километър — искам „Талисман“ да държи под око тези сигнали. Джъглър и Аргус, ще следите предното сканиране.

— Прието — обади се Густо от корвина и в гласа му се долови напрежение. — Не трябва ли да преминем към режим Х?

— Ще следваме разпореждане номер три, Густо — чу се гласът на Кросфайър от втория „Кетбърд“, който летеше на десетина метра зад този на Таока. — Не бива да преминаваме към режим Х, когато наблизо има противник.

— Кросфайър, това не е тренировъчен полет — тросна се Густо. — Няма да има връщане.

— Знам го по-добре от теб — отвърна с привидно спокойствие Кросфайър. — Искам само да запазиш спокойствие. Засега се справяме отлично.

— Слушам, сър — промърмори Густо. — Ще запазя спокойствие, сър.

— Не изглежда много доволен, а? — подметна Джъглър от задната част на пилотската кабина.

— Не мога да го виня — отвърна Таока. Всеки член на Миротворческата триада знаеше, че разпореждане номер три е пълна идиотщина. Режим Х, или цялостно телепатично взаимодействие между пилот, навигатор и самата бойна машина, беше крайната фаза в действията на копърхед. Връзката от тип А, която използваха в момента, не се отличаваше с нищо от стандартната връзка между пилоти, летящи на „Ексхед“ или „Драгонфлай“.

Но от друга страна, разпореждане номер три не беше измислено от военните. Това беше политическо решение, наложено на копърхед от Севкоордския парламент преди няколко години. Беше необмислена реакция, целяща да опъне юздите на копърхед, по идея на свръхамбициозния лорд Стюарт Кавана.

Какво да се прави — от политиците можеха да се очакват само глупави и недалновидни решения. Но това, което най-много ядоса Таока, бе фактът, че подхванатият от Кавана кръстоносен поход бе подкрепен от един бивш копърхед. И което бе още по-лошо, от копърхед, който навремето си бе извоювал почти легендарно положение — Адам Куин, по прякор Маестрото.

Или, както предпочиташе да го нарича Таока — Адам Куин Предателя.

Това беше неприятно и унизително време и Таока се бе заклел никога да не забравя болката. Но може би всички неприятни спомени с времето бяха отишли там, където им е мястото. Последното съобщение, достигнало тактическата група на „Трафалгар“, преди да напуснат космическото пространство на Федерацията, включваше и новината, че Куин е бил арестуван по обвинения за кражба на собственост на Миротворците. С малко късмет може би и лорд Кавана щеше да бъде въвлечен в тази интрига, Таока бе дочул слухове, че напоследък двамата работели заедно. Готов бе да приеме, че сметките им са уредени, ако ги приберат за няколко години на топло.

Трите изтребителя профучаха над няколко сгради с познатия дизайн на свързани помежду си шестоъгълници, използван от чуждоземците за техните бойни кораби. За миг Таока мярна на площада термоизображение на самотен завоевател, който без съмнение бе изцъклил очи при появата им — а след това се понесоха над широка площадка, из която бяха разхвърляни различни по калибър въздушни и космически съдове.

— Улавям термосигнали — докладва отзад Джъглър. — Някои от корабите долу се подгряват за излитане.

— Изглежда, новината е стигнала и дотук — добави Густо.

— Връзката им работи безупречно — съгласи се Таока и отново повика на екрана изображението отпреди малко. — Добре, че не са толкова чевръсти в излитането.