Тимъти Зан: Войната на завоевателите

— Да имаш представа откъде идват?

— Изглежда, сякаш никнат право под нас, сър — отвърна Кюн Ю от сензорно-засичащата станция. — Вече проверих — разузнавателният отряд ги е маркирал като сгради. Трябва да имат невероятни двигатели, за да вдигнат нещо с подобни размери от повърхността.

Монтгомъри направи кисела физиономия. Лазерни оръжия, способни да разсичат обшивките на миротворческите кораби, практически неразрушими керамични корпуси, метод за мигновена комуникация на междузвездни разстояния, а сега и непознат, но очевидно високоефикасен способ за приземяване и излитане от планетата. Дори само това бе достатъчно тези чуждоземци да бъдат определени като потенциална заплаха за човечеството.

Дори само опитът им да нахлуят в космическото пространство на Федерацията вече подсказваше, че тази заплаха едва ли може да се нарече потенциална. Заради това бяха кръстили зхиррзхианците „завоеватели“.

— Комодор, „Антилопа“ напусна сектора — докладва Смит. — Първият противник смени курса към „Галилео“ и „Улвърин“. Вторият влиза в бой с „Каскадия“ и „Нагоя“.

— Удариха „Нагоя“! — извика Кюн Ю. — Залп с лазерните оръдия от втория противник. Изглежда, има тежки разрушения в няколко отсека.

— Потвърждавам — заговори Смит. — Поразен е командният център, тежки повреди на сензорите и предните ракетни силози.

— „Каскадия“ изстреля няколко ракети срещу противник номер две — продължи с доклада Кюн Ю. — Ракетно попадение… без видими поражения. Вторият отново атакува „Нагоя“.

— Пробив в десния борд на „Нагоя“ — намеси се Смит. — Командният център не отговаря, Прасад е наредил на екипажа да се евакуира. Първият противник влиза в бой с „Улвърин“.

— Траутман, премести ни в тила на „Каскадия“ — нареди Монтгомъри на рулевия. — Кюн Ю, докладвай за състоянието на „Нагоя“.

— Все още нямам информация — отвърна напрегнато Кюн Ю. — Нов залп от противника… чакайте малко, долавям сигнали от спасителни капсули… — Той млъкна за момент, сетне добави: — Сигналите прекъснаха, комодор.

— Проклети да са тия гадини! — изруга Джърмейн.

Монтгомъри стисна юмруци, за да прогони надигащия се в гърлото му гняв. Ето, че всичко пак се повтаряше. Брутално, арогантно, безмилостно, завоевателите избиваха дори оцелелите от техните атаки. Унищожаваха ги в безвредните им спасителни капсули.

— Ракетна атака — нареди той. — Залпов огън!

— Късно е, комодор — предупреди го тихо Смит. — „Нагоя“ е разрушен.

Няколко мъчителни секунди Монтгомъри стоеше като парализиран, загледан в останките на „Нагоя“ — облак от святкащи отломъци, попаднали под огъня на вражеските лазери. Имаше толкова много неща, които би искал да изкрещи в лицето на тези завоеватели. Но той беше севкоордски офицер, наследник на великите британски традиции. Хора като него никога не губеха самообладание.

— Какво е положението с изтребителите? — попита той.

— Група „Самурай“ тъкмо се прибира в хангарите — докладва Швайгофър. — Всички останали изтребители вече са в корабите си. По-точно онези, които успяха да се приберат.

Монтгомъри отново стисна юмруци. Е, щяха да отчитат загубите по-късно. В момента от него се искаше да вземе мерки да не се увеличава броят им.

— Изстреляйте още един залп срещу противник номер две — нареди той на оръдейния офицер. — До всички кораби: да заемат отбранителна формация, скок по заповед. Среща при Пойнт Виктор.

Усещаше почти физически погледа на Джърмейн в гърба си, докато останалите офицери рапортуваха за изпълнение на заповедите. Но заместникът се въздържа от коментари. А може би нямаше какво да каже. Петнадесет бойни кораба на Миротворците да бягат от два вражески кораба, при това след тежки загуби. А нито един от вражеските съдове не бе получил дори драскотина.

Но поне не бяха изгубили цялата си сила — така, както се бе случило с Диами и „Ютландия“.

Пък и в края на краищата изходът от схватката със зхиррзхианците тук едва ли щеше да има някакво значение. В този момент Севкоордският парламент вероятно вече бе одобрил употребата на КИОРО — това ужасяващо по сила оръжие, използвано преди четиридесет години, за да бъде сложен край на Поулианската война, и разглобено веднага след това заради всеобщата безопасност. Напълно бе възможно компонентите на това оръжие, които досега се съхраняваха на десетина различни планети, вече да са събрани. Някъде далеч в тила на Федерацията — на Земята или на Селадон, а нищо чудно и в открития космос — най-добрите оръдейни техници на Севкоорд сигурно вече сглобяваха тези компоненти в най-ужасната машина за убиване, позната на човечеството.