Тимъти Зан - Изходящ полет

Лекотоварният кораб „Ловецът на сделки“ се носеше през пространството, сребристосив на черния фон. Отблясъците от далечните звезди се отразяваха в корпуса му. Двигателните светлини бяха приглушени, навигационните фарове — загасени, а повечето люкове изглеждаха тъмни като пространството около тях.

Двигателят му се форсираше до краен предел.

— Задръжте! — излая Дубрак Кенто над оглушителния шум на двигателите. — Ето, сега пак!

Като стискаше зъби, за да не тракат, Джори Кардас впи пръстите на едната си ръка в страничната облегалка на креслото си, а с другата трескаво въведе някакви координати в навигационния компютър. И тъкмо навреме. „Ловецът на сделки“ сви рязко наляво точно когато чифт яркозелени бластерни изстрели опърлиха външната стена на мостика.

— Кардас! — извика Кенто. — Действай, хлапе!

— Действам, действам — извика обратно Кардас и потисна желанието си да подхвърли жлъчно, че цялата тази допотопна навигационна система е не негова, а на Кенто. Също както и отчайващата липса на дипломатичност и здрав разум, която ги бе вкарала в тази каша. — Не може ли просто да преговаряме с тях?

— Страхотна идея — отсече Кенто. — Не забравяй да му направиш комплимент на Прога за блестящата бизнес етика и търговски усет. Хътяните ги обичат тези неща.

Последните думи бяха прекъснати от нов залп бластерни изстрели, този път доста по-близо до целта.

— Рак, двигателите няма да издържат на това темпо безкрайно — предупреди Марис Фераси от креслото на помощник-пилота. Тъмните й коси се осветяваха в красиви зелени оттенъци при всеки следващ изстрел.

— Няма нужда да е безкрайно — изсумтя Кенто. — Само докато изчислим някои данни. Кардас?

На плота пред Кардас започна да мига една лампичка.

— Готово — викна той и въведе числата. — Скокът обаче няма да е много дълъг… — той бе прекъснат от внезапно скърцане някъде откъм кърмата.

Миг по-късно прелитащите бластерни изстрели се сляха с линиите на звездите и „Ловецът на сделки“ се стрелна в хиперпространството.

Кардас си пое дълбоко въздух и след това го изпусна безшумно.

— Не за това се записах доброволец — промърмори той под нос.

Едва бяха изминали шест стандартни месеца, откакто се бе включил в екипажа на Кенто и Марис, а ето че вече за втори път им се налагаше да бягат от някого, който се опитваше да ги ликвидира. А този път по петите им беше хътянин. Очевидно Кенто, помисли си Кардас мрачно, притежаваше истински талант да подбира враговете си.

— Добре ли си, Джори?

Кардас вдигна поглед и бързо премига, понеже една капка пот някак си успя да влезе в окото му. Марис се беше завъртяла на стола си и го гледаше загрижено.

— Добре съм — отвърна той и се смръщи заради треперещия си глас.

— Естествено, че е добре — вметна Кенто и също завъртя стола си към новия член на екипажа. — Изстрелите им дори не ни доближиха.

Кардас изправи рамене.

— Виж, Кенто, може би не е моя работа да го казвам, ама…

— Не е и затова недей — рязко го прекъсна Кенто и се обърна към командното табло.

— Прога Хътянина не е от тия, които си струва да вбесяваш — все пак продължи Кардас. — А преди това беше и оня родианец…

— Ето ти един съвет за корабния етикет, хлапе — сряза го Кенто, като се обърна точно толкова, че да успее да го изгледа с крайчеца на окото си. — С капитана не се спори. Никога! Освен ако не държиш това да е последното ти пътуване в нашия екипаж.

— Добре, че не се оказа последното ми пътуване изобщо — промърмори Кардас.

— Какво каза?

Кардас свъси вежди:

— Нищо.

— Прога да не те притеснява — каза Марис с утешителен тон. — Той има отвратителен темперамент, ама ще се успокои.

— Преди или след като ни изтрепе до крак и отмъкне всичките ни кожи? — продължи Кардас, докато с едно око притеснено наблюдаваше показателите на хипердвигателя. Маувинският неутрализатор на нестабилността определено излизаше от строя.

— А-а, Прога нямаше да ни избие — ухили се Кенто. — Това удоволствие би го оставил на Дриксо, когато й кажем, че той е отмъкнал нейния товар. Готов ли си вече с новия скок?

— Довършвам го — каза Кардас, като погледна към компютъра. — Ама хипердвигателите…

— Вдигнете глави — прекъсна го Кенто. — Пристигаме.

Дългите линии отново се превърнаха в звезди, а Кардас зададе пълно сензорно сканиране на района.

И веднага след това замижа от ярката светлина на сноп бластерни лъчи, които преминаха над пилотската кабина. Кенто изруга кратко: