Тимъти Зан: Изходящ полет

На Кенто му бяха нужни над четири часа, за да намери начин да изключи неудържимия хипердвигател, без да го съсипе. Кардас му предложи помощта си три пъти, а Марис — два, но Кенто безцеремонно отхвърли всички предложения.

По някое време през първия час, доколкото Кардас можеше да разбере от разбърканите показатели на мониторите, напуснаха сравнително познатите граници на Външния ръб и се гмурнаха в плиткия пояс на не толкова добре проучените територии, известни като Дивия Космос. А след четвъртия час излязоха и от него и прекосиха мъгливата граница към Неопознатите райони.

В този момент никой от тях нямаше представа, къде се намираха или към какво се бяха насочили.

Накрая все пак воят постепенно отслабна и след няколко минути небето на хиперпространството отново се превърна в познатите дълги линии, а след това и те се свиха до обикновени звезди.

— Марис? — проехтя гласът на Кенто от високоговорителите.

— Излязохме — потвърди тя. — Сега пускам проверки на местоположението.

— Идвам след минута — каза Кенто.

— Където и да се намираме, сме си доста далеч от дома — промърмори Кардас, като се взираше в някаква малка, но ярка звездна система в далечината пред тях. — Никога не съм виждал нещо подобно на който и да е от световете на Външния ръб.

— Аз също — кимна Марис със сериозно изражение. — Дано компютърът да успее да го сметне.

Компютърът все още прецеждаше данните, когато Кенто отново се появи на мостика. Кардас предвидливо се бе върнал на собствения си команден пулт.

— Хубаво съзвездие — отбеляза внушителният мъж и тежко се отпусна в креслото си. — Някакви системи наблизо?

— Най-близката е на около четвърт светлинна година право напред — отвърна Марис и посочи натам.

Кенто изръмжа и натрака нещо на клавиатурата си.

— Да видим дали ще успеем — измърмори той. — Резервният хипердвигател би трябвало да има още мъничко живот, който да изстискаме за един кратък скок.

— Не можем ли да опитаме да поправим кораба и тук? — запита Кардас.

— Не обичам междузвездното пространство — разсеяно отвърна Кенто, докато въвеждаше данните за скока. — Тъмно, студено и самотно. Освен това онази система може и да има някоя и друга хубава малка планета.

— Което означава възможен източник на провизии, в случай че ни се наложи да отседнем тук по-дълго, отколкото ни се иска — добави Марис.

— Или възможно местенце, където да се покрием за известно време от шумотевицата и вълненията на Новата република — допълни Кенто.

Кардас усети как гърлото му се стяга.

— Да не искаш да кажеш…?

— Не, не иска — успокои го Марис. — Рак винаги приказва така, когато е настъпил някого по мазола.

— Сигурно се случва честичко — вметна Кардас.

— Какво каза? — запита Кенто.

— А, нищо.

— Така и си мислех. Ето, готово.

Думите на Кенто бяха последвани от пронизително скърцане, което беше по-меко от обичайния звук в основните хипердвигатели на „Ловеца на сделки“. След това звездите отново се дръпнаха рязко назад.

Кардас започна да брои наум изминаващите секунди, очаквайки резервният хипердвигател да излезе от строя всеки миг. Ала това не стана и след няколко напрегнати минути звездните линии отново се свиха, а непосредствено пред очите им се разкри малко жълто слънце.

— Готови сме — каза Кенто одобрително. — Всички удобства на дома. Успя ли да изчислиш вече къде се намираме, Марис?

— Компютърът още смята — отвърна Марис. — Но, изглежда, сме навлезли на най-малко двеста и петдесет светлинни години в Неопознатите райони — тя повдигна вежди към Кенто. — Струва ми се, че ни очаква дебел пакет квитанции за закъсняла доставка, когато се домъкнем до Комра.

— О, твърде много му мислиш — смъмри я Кенто. — Едва ли ще ни отнеме повече от ден-два да оправим хипердвигателя. И ако после го натиснем малко повечко, ще закъснеем с не повече от седмица.

Кардас потисна една напираща гримаса. Ако не го лъжеше паметта, именно натискането на хипердвигателя беше причината да се озоват тук и сега.

Приемателят изпиука.

— Приветстват ни! — възкликна Кардас и съсредоточено натисна няколко клавиша. После хвърли поглед към мониторите да види кой е неидентифицираният глас…

И целият изтръпна.

— Кенто! — извика той. — Това е…

Думите му бяха прекъснати от басов смях, който идваше от всички високоговорители.

— Е, Дубрак Кенто — изръмжа на хътянски добре познатият глас. — Да не смяташе, че ще ми се отскубнеш така лесно?