Тимъти Зан: Изходящ полет

Кенто бързо се извърна, като премигваше изненадано.

— Да не би току-що да казахте…?

— Казах, че на сай бисти е добре — повтори непознатият офицер. — Моля, седнете.

— Ъ-ъ… благодаря — Кенто придърпа по един стол за себе си и за Марис. После кимна и на Кардас да направи същото. Гърбовете на столовете имаха странна за човешкия гръбнак форма, но когато зае мястото си, Кардас откри, че съвсем не бяха толкова неудобни.

— Тук е командир Миттраунуруодо от Чиското господство — продължи офицерът. — А това е „Брулещ ястреб“, команден кораб на втори граничен пост от завоевателно-отбранителната флота.

„Завоевателна флота“!? Кардас усети тръпки по гърба си. Дали наименованието означаваше, че въпросното Чиско господство е в процес на завладяване на нови територии?

Искрено се надяваше да не е така. Последното, от което се нуждаеше сега Републиката, бе някаква нова заплаха извън границите й. Върховният канцлер Палпатин правеше всичко възможно, ала старанията му не стигаха, за да се пребори със съпротивата срещу промените в старите търговски взаимоотношения и дълбоката корупция в правителството на Корускант. Независимо от опитите на канцлера да помогне на справедливостта да възтържествува, до ден днешен — цели пет години след малкия си пъклен заговор на Набу — Търговската федерация все още си оставаше ненаказана за проявената там безочлива агресия. Навсякъде из галактиката къкреше чувство на обезвереност и неудовлетворение. Всяка втора седмица се появяваха слухове за някакви нови реформи и сепаратистки движения.

На Кенто всичко това му допадаше, разбира се. Правителствените бюрокрации със своите десетки такси, служебни налози и откровени забрани бяха идеална среда за появата на дребни контрабандни операции, като настоящата. А Кардас трябваше да признае, че само през неговия престой на „Ловеца на сделки“ проведената дейност вече успяваше да им изкара съвсем нелош доход.

Кенто обаче не можеше да прозре, че ако ограничената правителствена нестабилност би могла да бъде доста полезна, с нарастването на общото усещане за неустойчивост щяха да изгубят не само обикновените граждани, но и контрабандистите.

А една повсеместна война безспорно би се оказала пагубна. За всички.

— А вие сте…? — запита Миттраунуруодо, обръщайки светещите си червени очи към Кардас.

Кардас отвори уста, но го прекъсна Кенто, който се намеси, преди Кардас да успее да пророни и звук.

— Аз съм Дубрак Кенто, командире. Капитан съм на…

— А вие сте…? — натърти Миттраунуруодо с едва забележимо засилено ударение върху местоимението, като очите му все още се впиваха в Кардас.

Кардас погледна косо към Кенто, който му кимна едва забележимо.

— Аз съм Джори Кардас, член на екипажа на търговски кораб „Ловецът на сделки“.

— А тези? — продължи Миттраунуруодо, като посочи останалите двама.

Кардас отново погледна към Кенто. Изражението на капитана вече беше доста кисело, но независимо от това той кимна още веднъж леко на подчинения си.

— Това е моят капитан Дубрак Кенто, а до него е… — започна Кардас, но после се поколеба. „Приятелка? Партньорка? Помощник-пилот?“ — Ъ-ъ, до него е заместник-командир Марис Фераси.

Миттраунуруодо кимна на всеки поотделно, после отново се обърна към Кардас:

— Какво търсите тук?

— Ние сме търговци от Корелия — една система в рамките на Галактическата република — отговори Кардас.

— „К’рел’я“ — повтори Миттраунуруодо, сякаш за да опита вкуса на думата в устата си. — Търговци, казвате? А не изследователи или разузнавачи?

— Не, съвсем не — увери го Кардас. — Просто отдаваме под наем място на кораба си, за да превозваме стоки между различни звездни системи.

— А другият съд? — запита Миттраунуруодо.

— Някакви пирати — намеси се Кенто, преди Кардас да успее да се обади. — Опитвахме се да избягаме от тях, но междувременно хипердвигателите ни се повредиха. Именно затова и се озовахме тук.

— Познавахте ли тези пирати? — продължи разпита си Миттраунуруодо.

— Откъде бихме могли… — започна Кенто.

— Да, имали сме проблеми с тях и по-рано — прекъсна го изненадващо Кардас. Имаше нещо особено в гласа на Миттраунуруодо, докато задаваше въпроса. — Смятаме, че бяха именно по петите ни.

— Сигурно защото носите някакъв ценен товар.

— А, нищо особено — отново се намеси Кенто, отправяйки предупредителен поглед към Кардас. — Пратка с животински кожи и екзотични луксозни одежди. Безкрайно сме ви благодарни, че ни се притекохте на помощ!