Тимъти Зан - Изходящ полет

Той кимна и отстъпи назад, затваряйки вратата след себе си. С чувство на смущение Кардас пристъпи към близкия край на кушетката и неуверено закрачи към домакина си покрай изпъкналата прозрачна стомана на илюминаторите.

— Възхитително, нали! — отбеляза Миттраунуруодо, когато Кардас дойде до него. — Моля, седнете.

— Благодаря! — Кардас се настани на кушетката на около метър от синьокожия командир — Може ли да запитам защо ме повикахте?

— За да споделя с вас тази гледка, разбира се — каза Миттраунуруодо с равен глас. — Както и за да си отговорим на някои въпроси.

Кардас усети, че стомахът му се свива. Значи беше на разпит. Някъде дълбоко в себе си вече го очакваше, но все пак тайно се бе надявал, че идеалистичните предположения на Марис относно техния похитител можеше да се окажат верни.

— Наистина рядко красива гледка — отбеляза той, несигурен какво точно би трябвало да каже. — Малко съм озадачен да видя подобно помещение на борда на боен кораб.

— О, то всъщност е доста функционално — го увери Миттраунуруодо. — Пълното му име е „преден наблюдателен триангулационен пункт номер едно“. Тук по време на битка поставяме наблюдателни постове, които следят вражеските кораби и други потенциални заплахи и координират някои от оръжията ни с близък обсег на действие.

— Нямате ли сензори за тази работа?

— Естествено — каза Миттраунуруодо. — И обикновено я вършат прекрасно. Ала със сигурност сте запознат с различните начини, как електронните очи може да бъдат подведени или заслепени. Понякога очите на един чис са далеч по-благонадеждни.

— Вероятно — кимна Кардас, като се взираше в блестящите очи на домакина си. Тук, в сумрака, сякаш още повече имаха силата да внушават несигурност. — Но не е ли трудно да успявате достатъчно бързо да предадете информацията до артилеристите?

— Има си начини и за това — увери го Миттраунуруодо. — С какво точно се занимавате вие, Джори Кардас?

— Капитан Кенто вече ви отговори — Кардас усети как по челото му избиват капчици пот. — Ние сме просто търговци.

Миттраунуруодо поклати глава.

— Независимо от внушенията на вашия капитан аз за нещастие съм добре запознат с икономическите измерения на междузвездното пътуване. Корабът ви е прекалено малък, за да може да поеме стандартния товар, оправдаващ и най-елементарните оперативни разноски — да не говорим пък за някакво аварийно оборудване. Следователно стигам до заключението, че разчитате на страничен доход. От друга страна, не разполагате с нужните оръжия, за да сте пирати или мародери, а това значи, че сте контрабандисти.

Кардас се поколеба. Какво точно трябваше да каже в този случай?

— Вероятно няма смисъл да изказвам становището, че нашата икономика би могла да се различава от вашата? — опита се да печели време.

— Такова ли е вашето становище?

Кардас се подвоуми, но в очите на Миттраунуруодо отново се четеше същият знаещ поглед.

— Не — отстъпи той. — Ние наистина сме предимно търговци, както посочи капитан Кенто. Но от време на време си докарваме малко страничен доход и с контрабандна търговия.

— Разбирам — каза Миттраунуруодо. — Оценявам прямотата ви, Джори Кардас.

— Можете просто да ме наричате Кардас. В нашата култура първото име е запазено за употреба от приятелите.

— Не ме ли смятате за приятел?

— А вие смятате ли ме мен за приятел? — отвърна рязко Кардас.

Но още щом го изрече, искрено съжали. Едва ли тъкмо саркастичното отношение щеше да му помогне в подобно стълкновение.

Ала Миттраунуруодо дори не повдигна вежди.

— Не, все още не — изрече той със спокоен тон. — Може би някой ден. Вие ме заинтригувахте, Кардас. Ето ви тук — в плен на напълно непознати същества, на такова огромно разстояние от дома ви. А въпреки това, вместо да се обвивате в покривало от страх или гняв, проявявате признаци на любознателност.

Кардас се смръщи озадачено:

— На любознателност ли?

— От първия миг, когато стъпихте на кораба ми, вие изучавате служителите ми — започна Миттраунуруодо. — На лицето ви и в очите ви прочетох как наблюдавате, как разсъждавате и преценявате. После продължихте да ги наблюдавате, докато ви отвеждаха към каютата за отмора, а след това и докато ви водеха насам.

— Просто се оглеждах — увери го Кардас и сърцебиенето му се ускори. Дали тук третираха шпионите с повече или с по-малко неприязън от контрабандистите? Нямаше как да знае. — Но не съм влагал нищо особено.