Тимъти Зан: Изходящ полет

— Е, със сигурност мога да ви кажа, че от наша страна не трябва да очаквате каквито и да е нападения — бързо изрече Кардас. — Ние вече си имаме предостатъчно вътрешни дрязги, за да тръгнем да се занимаваме с някой друг.

— Тогава няма от какво да се боим едни от други. А ученето на езика ще го припишем на прищевките на моята любознателност.

— Разбирам — произнесе Кардас внимателно.

Беше убеден, че на негово място Кенто щеше вече да се е гмурнал с главата напред в пазарлък за цената на услугата, натискайки и изстисквайки всяка капка печалба, която би могла да се добие от подобна сделка. Може би тъкмо затова Миттраунуруодо бе решил да се пазари с видимо неопитния Кардас.

Въпреки това нищо не му пречеше да опита:

— А каква би била нашата изгода от това?

— За вас лично може да има напълно равностойно удовлетворение на собственото ви любопитство — Миттраунуруодо повдигна вежди. — А вас действително ви гложди да научите малко повече за моите съграждани, нали?

— Така е, наистина — каза Кардас. — Но не бих могъл да кажа, че това предложение ще се стори особено привлекателно на капитан Кенто.

— Може би тогава бихме могли да добавим някоя и друга ценност към вашия товар — предложи Миттраунуруодо. — Което на свой ред би могло да уталожи гнева и на вашите клиенти.

— О, да, техният гняв определено ще има нужда да се уталожва — ухили се Кардас. — А малко допълнително плячка драстично ще наклони везните в това отношение.

— Тогава се договорихме — каза Миттраунуруодо и се изправи.

— Само още едно нещо — бързо каза Кардас и също скочи на крака. — С удоволствие ще ви науча на основния език, но и аз самият бих се радвал да получа някой и друг езиков урок. Вие бихте ли се съгласили на свой ред да ми преподавате езика на чисите? Или може би да възложите това на някого от вашите подчинени?

— Мога да ви науча да разбирате чеунх — каза Миттраунуруодо, а очите му се свиха до две червени цепки. — Вашият говорен апарат е сходен с нашия, макар че съществуват някои очевидни различия. Обаче ми се струва, че ще е още по-полезно да ви науча да говорите минисят. Това е търговски език, който се използва широко тук.

— Би било чудесно — каза Кардас. — Благодаря ви, командир Миттру… ъ-ъ… командире.

— Както казах, чеунхското произношение ще е трудно за вас — отбеляза Миттраунуруодо със сух глас. — Може би ще ви е по-лесно, ако вече се обръщате към мен с моето коренно име: Траун.

Кардас се смръщи.

— А това позволено ли е?

Миттраунуруодо — сега вече Траун — сви рамене.

— Въпрос на интерпретация — каза той. — Като цяло етикетът изисква във формална обстановка да се използва пълният вариант на името. Същото се отнася и при разговори с непознати или с обществено по-нисши събеседници.

— Е, май ние влизаме във всяка от трите категории?

— Да — потвърди Траун. — Но смятам, че подобни правила може да се нарушават тогава, когато има основателни и задоволителни причини. А в този случай е така.

— Това със сигурност ще улесни нещата — съгласи се Кардас и наведе глава в лек поклон. — Благодаря ви, командир Траун.

— Добре сте дошли — каза Траун. — А сега за вас и за спътниците ви са приготвени освежителни напитки. След това езиковите уроци могат да започнат.

Момичето на рецепцията остави предавателя на масата и се усмихна на мъжа и жената зад нея.

— Върховният канцлер Палпатин е готов да ви приеме, учителю Кбаот — каза тя.

— Е, благодаря! — натърти Хоръс Кбаот с леден глас.

Непосредствено до него Лорана Джинзлър сбърчи чело. Нейният учител бе нервиран, а при създалите се обстоятелства едва ли можеше да го вини за това. Ала препирнята на Кбаот беше с Палпатин, а не с някакво незначително момиче на рецепция, което на всичко отгоре не разполагаше с никаква власт да променя издадените от върховния канцлер заповеди. Нямаше основания да излива гнева си тъкмо на него.

Това обаче не беше в стила на Кбаот. Без да каже нищо повече, той се отдалечи бързо от рецепцията и се насочи към личния кабинет на Палпатин. Лорана се забави само на половин крачка зад него, но все пак успя за миг да хвърли окуражителен поглед към служителката.

Когато наближиха вратата на канцлера, от вътре излязоха двама бролфи. Жълто-зелената им люспеста рогова кожа помръдваше от възбуда под кожените туники. Кбаот изобщо не забави крачка, а вместо това продължи по права линия директно срещу тях. Двамата бързо отскочиха встрани, за да избегнат сблъсъка с нервния джедай. Лорана отново сбърчи чело и се забърза да настигне учителя си. Успя в момента, когато той преминаваше през прага на кабинета.