Тимъти Зан - Гордостта на завоевателите

Но той ги беше изненадал. Промени бързо своя стил на работа и отношение към хората в съответствие с новата за него среда, а след това създаде странни, но много силни коалиции между онези, които споделяха неговото мнение поне по най-важните въпроси. Никоя от тези коалиции не просъществува дълго, но пък просъществува достатъчно, за да постигне набелязаните от него цели. Той стана специалист в изкуството за политическо извиване на ръце — талант, донесъл му лоша слава през първия мандат и две последователни назначения, които губернаторът го беше убедил да приеме. Очевидно, ако може да се вярва на Донезал, част от тази слава все още се носеше из кулоарите на парламента.

Някакво движение привлече погледа му: един млад парламентарист енергично жестикулираше пред колегите си, седнали на същата маса. В парламента бяха останали само двама депутати от неговото време, но настоящата тенденция в националното и щатските правителства на Севкоорд беше за привличане в горната камара на изтъкнати бизнесмени и промишлени магнати и Кавана съгледа няколко мъже и жени, с които беше кръстосвал шпага през изминалите години: Симонс от Великобритания, Александра Карпонов от Крийпост на Надежда, Клайн от Нойбунд на Проспект…

Клайн се намръщи.

Кавана се обърна към Донезал и видя същото изражение и на неговото лице.

— Нещо сериозно?

— Да — отговори Донезал, бръкна в джоба си и извади пейджъра си. — Свикват целият парламент. — И впери очи в съобщението, което се появи на дисплея. — Някаква неприятност в… Трябва да тръгвам — рязко каза той, прибра пейджъра в джоба си и се надигна.

— Какво се е случило? — попита Кавана и също стана. — Каква неприятност?

— Няма никакви подробности — отговори Донезал и тръгна към вратата — Кавана видя с периферното си зрение, че и други парламентаристи бързо се насочват към изходите. — Обади ми се по-късно в кабинета. Или по-добре се обади на твоя депутат. Сигурен съм, че Джейси Вандайвър ще се радва да те види.

Кавана тръгна с него. До рамото му внезапно изникна началникът на охраната му Адам Куин.

— Някаква неприятност ли, сър? — тихо попита Куин.

— Да — отговори Кавана. — Хайде, Николай, изплюй камъчето. Ще се реванширам.

Донезал спря, погледна го кисело, после погледна съвсем малко по-дружелюбно Куин.

— От Доркас пристига стражеви кораб — каза през стиснати зъби той. — Очевидно Мироопазващите сили там са претърпели поражение. Голямо!

Кавана втренчи очи в него. Една стара и много позната болка притисна гърдите му.

— Кой отряд е бил там?

— Не зная — отговори Донезал и се намръщи. — Има ли значение?

— Голямо — промърмори Кавана. „Киншаса“, командван от Фелиан, беше стациониран заедно с „Джутланд“ в района на Доркас. Ако този отряд бе нападнат… — Хайде да отидем в Камарата — предложи той на Донезал и го хвана за рамото. — Там ще могат поне да ни кажат кои влизат в този отряд.

Донезал свали ръката му от рамото си и каза:

— Няма да ходим в Камарата. Ще отида само аз. Ти вече не си депутат.

— Но ти можеш да ме вкараш.

— Не и за такова нещо — отряза го Донезал. — Наистина съжалявам, Стюарт, но ще трябва да почакаш и да научиш подробностите, когато ги съобщят официално.

Донезал се обърна и се присъедини към потока забързани към главния изход на столовата хора.

— Как ли пък не! — промърмори Кавана и извади видеотелефона си. — Куин, къде е Колчин?

— Тук съм, сър — обади се един млад телохранител от другата му страна. — Какво възбуди така депутатския мравуняк?

— Близо до Доркас е разбит отряд с особено назначение — отговори мрачно Кавана и набра един номер. — Сега ще видя дали мога да науча нещо повече.

На екрана на видеотелефона се появи млада жена с униформа на Мироопазващите сили.

— Управление на Мироопазващите сили.

— Дайте ми генерал Гарсия Алварес, моля — каза Кавана. — Търси го лорд Стюарт Кавана. Кажете му, че е спешно.

Слязоха до подземния етаж, който беше украсен с голям отличителен знак на Мироопазващите сили. Висок сводест вход водеше в участъка на Командването в правителствения комплекс на Севкоорд. Под свода, заедно с дежурния часови и един военен с отличителни знаци на майор, ги очакваше генерал Алварес.

— Стюарт — каза Алварес, когато Кавана и охраната му се приближиха, — надявам се, разбираш какво нарушение правим.

— Напълно — увери го Кавана. — И ти благодаря. Ще се постарая да не те затруднявам прекалено много.