— И миртяни повече няма да работят тук?
— Е, някои миртяни ще загубят работните си места — съгласи се Арик. — Както и някои от анклава Джардан.
— Това отнася ли се и за хората?
— Не зная — отговори Арик. — Тепърва ще се решава.
Люспите затрептяха.
— Кога?
— Когато намерим за целесъобразно — каза Арик. — Ти да не би да искаш да ускориш тези решения?
Миртянинът поклати глава. От устата му се посипаха слюнки. Според миртянската култура поклащането на главата често беше знак за заплаха. На Арик не му оставаше нищо друго, освен да се надява, че в този случай миртянинът просто подражава на хората.
— Не, само пледирам за справедливост — изръмжа той.
— И аз държа на справедливостта — увери го Арик. — Баща ми също. Бъди сигурен, че двамата с баща ми ще направим всичко възможно за справедливо решение на проблема.
— Ще ми се да е така — каза миртянинът и кръстоса пръсти за довиждане. — Остани си в мир.
Арик отговори на жеста.
— Върви си в мир.
Миртянинът се обърна и напусна офиса.
— Справедливост — промърмори тихо Арик и сви устни. Баща му беше предупреждавал пълномощника на търговското министерство… беше го предупреждавал многократно, че както от политическа, така и от стопанска гледна точка това е лош ход. Все едно че беше говорил на пън.
Вратата на офиса се отвори. Арик разтревожен вдигна глава, видя, че е Хил, и се успокои.
— Почти навреме — каза саркастично той. — Аз рискувам живота си с един миртянин, а теб те няма.
— Бях навън — спокойно отговори Хил. — Спирах останалите осем, които напираха да влезнат.
— Наистина ли! — Арик вдига вежди. — Не ми каза, че са цяла делегация.
— Не исках да ви тревожа — вдигна рамене Хил. — Освен това не беше толкова важно, тъй като бях решил в никакъв случай да не пусна да влезе повече от един. Пък и прецених, че с един миртянин все ще успете да се справите.
— Оценявам високо увереността ти в моите сили — каза сухо Арик, разбрал защо така лесно се бе справил с посетителя. Очаквал да бъде част от деветчленна делегация, а останал сам, миртянинът беше загубил самоувереността си.
— Отидоха ли си?
Хил кимна и попита:
— Заради съкращенията ли са разгневени?
— Да, заради заплахата от съкращения — каза Арик и за кой ли път се зачуди как да убеди налудничавите служители от Министерството на търговията, че ако в заводите „Кавтроникс“ за компютърни компоненти работят нехуманоиди, няма никаква опасност за изтичане на военни тайни. — Дойде ли началникът на нощната смяна?
— Не, сър — отговори Хил, приближи се до писалището и подаде на Арик една магнитна карта. — Това току-що пристигна. Със скутер от Земята.
— Трябва да е от баща ми — каза Арик, взе картата и я сложи в компютъра. Може би баща му съобщаваше, че Донезал е готов да им помогне. Набра необходимия алгоритъм и съобщението се появи на екрана.
Беше много кратко.
Арик го прочете два пъти. Беше потресен. Не! Не можеше да бъде!
— Какво ви е, сър?
Арик събра сили и вдигна глава.
— Корабът тук ли е?
— Не, сър — отвърна Хил и се намръщи. — Нали планирахте да пътувате утре.
Арик пое дълбоко дъх и се опита да се отърси от обхваналото го вцепенение.
— Свържи се с космодрума! — нареди той. — Резервирай едно място на лайнера за Земята. А утре върни кораба на Ейвън!
— Да, сър — каза Хил и извади видеотелефона си. — Мога ли да попитам какво се е случило?
Арик се облегна назад и затвори очи.
— Брат ми — отвърна той. — Мъртъв е.
— Доктор Кавана?
Мелинда Кавана вдигна глава от големия екран и прекъсна последната проверка на предстоящата операция.
— Какво има?
— Доктор Билингсгейт е в подготвителния кабинет — съобщи сестрата.
— Благодаря — каза Мелинда и мислено поклати глава. Той можеше да я повика по пейджъра или по телефона, вместо да праща на бегом да я намерят. Никога не беше работила с Билингсгейт, но хирурзите на Общността по необходимост бяха малък сплотен колектив и тя беше слушала достатъчно много истории, за да знае, че това е типично за Билингсгейт. Според някои то беше израз на високомерие, на пестене на собственото му време, а според други Билингсгейт просто предпочиташе личните контакти пред използването на средствата за електронна комуникация.
— Кажи му, че след минута съм при него.
Тя свърши с проверката на плана и извади магнитната карта от компютъра. Подготвителният кабинет беше в дъното на коридора. Когато влезе, Билингсгейт разучаваше на дисплея подробния план на операцията.
Читать дальше