Тимъти Зан - Блекколар

Кейн се канеше да попита как, по дяволите, някой може да знае от какви лекарства може да има нужда на Плинри, но се усети навреме. Очевидно правителственият персонал имаше медицински файл и компютърът сигурно бе сравнил здравния профил на Риензи с условията на Плинри и беше направил бърза диагноза.

— Чудесно — каза той. — Благодаря.

— Моля. Качването започва след десет минути.

На аптекаря му бяха необходими петнадесет минути да изпълни рецептата и след това Кейн отиде в ръкава и мина покрай отегчената охрана, която вероятно никога нямаше да научи колко близко е била до повишение. Малката ампулка с хапчета дрънкаше в джоба му и Кейн се чудеше какво ще прави с тях. Беше малко вероятно здравните му особености да са близко до тези на Риензи, за да има полза от тези лекарства. От друга страна, беше възможно Маринос да ги беше нанесъл във всички документи на Риензи… в който случай таблетките можеха да са единственото, което можеше да го запази жив на Плинри. Трябваше да разчита на тях и да се надява, че каквото и да представляват, няма да го убият, без преди това да се появят множество симптоми.

Болестта обаче вероятно щеше да е най-малката му грижа. Засега вниманието му беше съсредоточено върху проблема как да излезе от Нова Женева и да се качи на космическия кораб преди Съпротивата да се разпадне като къщичка от карти. Сега, след като беше постигнато толкова много, той можеше да се съсредоточи върху страхотните проблеми, които все още стояха пред него. Без подправените пълномощни документи, които Кратохвил беше планирал да му даде, беше невероятно правителствените чиновници на Плинри да му позволят да се доближи до архивите, които му бяха нужни. А без акредитивно писмо щеше да е също толкова трудно да си осигури сътрудничество на нелегалното движение на Плинри. Единствената му надежда беше във вероятността, че генерал Лепковски все още е ръководител на това движение. Ако можеше да убеди Лепковски, че е колега на Кратохвил, щеше да може да получи помощ. А след като получеше информацията… Разтърси глава да отмахне тези мисли. Нямаше смисъл да се тревожи предварително — бездруго беше изправен пред твърде много проблеми. Трябваше да ги решава един по един.

Излезе от ръкава за качване на площадката, където чакаше един пътнически кораб — преустроен товарен кораб отпреди войната, както личеше от външния му вид. Премести куфара в другата си ръка, спря и се огледа. Площадката беше построена над нивото на терена и от нея се виждаха части от града, езерото и околните планини. Очите му обаче се обърнаха почти автоматично на югозапад. Там, на седем километра, беше почернелият район, където се бе намирала старата Женева. Кейн потрепери, после тръгна към кораба.

Знаеше, че рикрилите му бяха погодили този номер.

Първият контакт се осъществи в началото на 2370, когато изследователският кораб на ТДИ се натъкна на предния пост на Рикрил на два парсека от теранския колониален свят Лано. От десет години съществуваше редовна комуникация между хората и високите двукраки с подобна на гьон кожа и се планираха различни търговски споразумения. Рикрилите бяха странно немногословни по въпросите, засягащи тях, или подробности относно империята им, но това се приписваше на характерната им сдържаност; а слуховете, че извънземните водят завоевателна война на оттатъшната си граница, така и не бяха потвърдени.

Четиридесет години по-късно положението рязко се промени. Усилията за „нормализиране на отношенията“ между двете раси — усилия, които рикрилите нарочно протакаха — неочаквано бяха изоставени и новите разузнавателни резултати накрая разкриха истината. Рикрилите наистина бяха водили война и я бяха спечелили преди почти двадесет години. Всички резултати от разузнаването сочеха, че тяхното следвоенно превъоръжаване е завършено и че тяхната цел ще е Теранската демократична империя.

Приготовленията бяха започнали незабавно, но това беше в голяма степен напразно. ТДИ контролираше двадесет и осем планети; Рикрил — сто и четиридесет. Въпреки това беше извън всякакво съмнение, че ТДИ ще се бие.

И тя се подготви за войната. Осем години бяха минали от момента, когато стана обект на подигравки, до тоталната война и през този период човечеството проектира, построи и изпита множество нови оръжия — всичко от лично оръжие до бойни кораби клас Супернова. Макар че никога не беше воювала с извънземна раса, ТДИ беше имала в историята си достатъчно вътрешни разпри, за да знае нещо за космическата война, а и безбройните предвоенни престрелки с рикрилите бяха дали на човешките военни сили възможност да усъвършенстват уменията си. Но положението все още беше безнадеждно и в своето отчаяние човечеството беше принудено да обмисли приемлива военна теория, включително такива основни концепции като какво точно дефинира едно оръжие.