Тимъти Зан - Блекколар

Трябваше му секунда да го осъзнае — и когато го направи, усети плика във вътрешния джоб на палтото си. Личната карта на Риензи, малко пари… билет за отиване и връщане до Плинри. Ако Кратохвил бе заловен, съпротивителното движение в този район вероятно беше обречено — но това не означаваше непременно, че същото се отнася за задачата му. Ако можеше да си осигури помощта на генерал Лепковски и съпротивителното движение на Плинри, все още имаше шанс да успее. Малък, по дяволите… минимален шанс. А каква алтернатива имаше? А ако не успееше, най-малкото щеше да има минималното задоволство да накара рикрилите да го преследват в радиус от над осем парсека.

Отне му точно един час да се върне в апартамента си, да обръсне брадата си, да си смени дрехите и да унищожи всички документи на Алън Кейн. След това с най-скъпия си куфар в ръка — подходящ за дребен държавен чиновник, взе такси и се отправи към западния край на града. С личната карта на Риензи премина без никакви трудности през охраната и за първи път през живота си влезе в правителствения сектор на Нова Женева.

Първото препятствие беше преодоляно — мина без проблеми покрай стража при портала, но неочаквано се изправи пред нов проблем. Оставаха му единадесет часа до отлитането на кораба му в шест сутринта — прекалено много време, за да го прекара на космодрума. Но ако се регистрираше в хотел, трябваше да покаже личната карта на Риензи, а колкото по-малко го правеше, толкова по-добре.

Решението беше очевидно. Той каза на шофьора да кара към космодрума и остави багажа си на гардероб. После с парите, които Риензи така предвидливо беше осигурил в брой, предприе самостоятелна обиколка из западна Нова Женева. Мина покрай баровете, ресторантите и местата за развлечения, без никой да го познае. Накрая, когато на небето се появиха първите признаци на зазоряване, се върна на космодрума.

Дори в този час космодрумът беше оживен. Нова Женева беше станала столица на Земята след войната и космодрумът беше проектиран да поема както пътническия въздушен транспорт, така и космически кораби. В предвоенните дни такова решение би довело до безнадеждно задръстване; сега, когато само на държавни служители и акредитиран бизнес персонал се разрешаваше да летят, това беше избегнато. Кейн си взе багажа и с разтуптяно сърце тръгна по дългия коридор към терминала за извънпланетни полети.

Стигна до контролния пункт и видя немалко души да се разхождат или да чакат мълчаливо, седнали на столовете до вратата за излизане. Един отегчен полицай се беше подпрял на стената. Кейн се намръщи. Всичко намирисваше на клопка за наивници — всички наоколо бяха в цивилни дрехи. Но беше много късно да се връща. Ако беше клопка , вече го бяха видели и идентифицирали и бягството му само щеше да стане причина да го хванат преждевременно. Кейн стисна зъби и продължи напред.

Служителят му се усмихна.

— Заповядайте, господине.

— Алън Риензи, пътувам до Плинри — каза Кейн с изтръпналите си устни и извади билета и личната карта на Риензи. Наблюдаваше лицето на служителя толкова внимателно, колкото можеше да се осмели.

Нямаше никаква видима реакция.

— Да, господине — каза служителят и пъхна личната карта в един отвор на пулта си. — Ако обичате, сложете ръцете си на плочата и погледнете тук…

Край. За разлика от простата визуална проверка, извършена от служителя от службата за сигурност на външната ограда преди няколко часа, сега Кейн беше подложен на пълна проверка. Рисунъкът на ретината му и отпечатъците на пръстите му щяха да бъдат сравнени с тези в личната карта на Риензи и след това с онези в главния компютър. Ако Маринос не беше направил чудото да промени файловете, всичко щеше да свърши тук.

Блесване на светлина, твърде бързо, за да се види, докосна очите му, плочите оставиха топлина в пръстите му. Служителят докосна един бутон, Кейн задържа дъх… и на екрана светна зелена светлина.

— Всичко е наред, господин Риензи. На коя сметка да прехвърля това?

Всичко свърши, и то благоприятно, и Кейн отново задиша спокойно. Запази безразлично изражение и подаде личната кредитна карта на Риензи. Служителят я пъхна в друг отвор и след секунди машината избълва официален заверен билет, личната и кредитната карти и малка магнитно кодирана карта.

— Какво е това? — попита Кейн и се намръщи.

— Медицински формуляр, господине — отговори служителят. — Очевидно на Плинри има нещо, което създава неприятности. Можете да получите записаните лекарства тук.