Мъжът с кутията беше Бруно Хърлиман, бивш капитан от звездните въоръжени сили на ТДИ, който беше планирал и изпълнявал саботажни операции срещу правителството и дори военните бази на Рикрил през последните двадесет и девет години; жената беше Джейн Гибс, бивш член на отдавна разпуснатия парламент; а Морис беше генерал Морис Кратохвил, последният командващ последните отбранителни действия на Земята. На никой от тях, разбира се, не му личаха истинските години — въпреки строгия правителствен контрол до съпротивата достигаше достатъчно контрабанден идунайн от черния пазар, та дори деветдесет и девет годишният Кратохвил да изглежда като четиридесетгодишен. Кейн беше срещал четиримата по едно или по друго време, но никога не ги беше виждал на едно място. Сигурно ставаше нещо важно.
Генерал Кратохвил сякаш четеше мислите му.
— Страхувам се, че нашата ориентация рязко се промени, Алън — каза той. — Драстично ускоряваме нещата. Всички карти неочаквано падат правилно, така че след по-малко от двадесет часа заминаваш за Плинри.
Устата на Кейн пресъхна.
— Мислех, че първо ще трябва да заместя Алън Риензи за няколко седмици.
— Ние също мислехме така — каза генералът, — но се оказа, че няма да е необходимо. Риензи замина вчера на почивка и изглежда, не е казал на никого къде отива. Това беше идеална възможност и решихме да се възползваме от нея.
Толкова с останалата част от подготовката му… но щеше да мине и без нея.
— Укрихте ли Риен?
Маринос кимна.
— Тази сутрин. Никакви проблеми. — Той посочи един плик на масата. — Това е личната му карта… подходящо променена, разбира се… и останалото от твоята самоличност.
Кейн взе пакета, като внимаваше да не докосне „антибръмбара“, оформен като гъба в центъра на масата — той автоматично заглушаваше всякакви намиращи се наблизо следящи прибори. Отвори плика, извади една синя лична карта, портфейл с правителствени и лични кредитни карти, неколкостотин марки в шумящи ТДИ банкноти и един непотвърден билет за далечния свят Плинри.
— Билетът е само резервация — обясни Маринос. — На космодрума ще проверят личната ти карта преди да се качиш.
Лицето на личната карта беше продълговато и малко слабо, оградено от буйна кафява коса с хубава прическа — гладко избръснато копие на лицето на Кейн. Но под защитената от достъп пластмаса имаше и отпечатъци от пръсти и картина на ретината, дублирани в силно охранявана компютърна система на не повече от десет километра.
— Сигурни ли сте, че пръстовите ми отпечатъци и картината на ретината са в официалните архиви? — попита той.
— Погрижили сме се за всичко. — Резкият тон подсказваше за трудностите при извършването на тази адска работа. Проникването в рикрилската служба за сигурност не беше лесно.
— Още няма одобрение да разгледаш архивите на Плинри — каза Кратохвил, — но ще го получим в шест следобед. Ако имаш късмет, единственото, което ще трябва да направиш, е да отидеш там, да се представиш, да измъкнеш необходимите сведения и да изчезнеш. — Той се усмихна напрегнато. — На практика, разбира се, никога не е толкова лесно. Но се надявам, че ще можеш да се справиш с повечето проблеми, които ще възникнат.
Кейн кимна. Макар никога да не беше участвал в такива акции, имаше най-добрата бойна и психоментална подготовка, която можеше да предложи Съпротивата.
— Каква е военната ситуация на Плинри? Рикрилите сигурно имат там база, нали?
— Предполагаме. Но това не бива да те безпокои. — Кратохвил се обърна към Хърлиман. — Капитане?
— Рапортите за голяма победа на рикрилите над крайселите до Ригел, изглежда, са верни — каза Хърлиман с тон, който напомни на Кейн за лектор от колежа. Това, изглежда, обаче им е коствало повече, отколкото признават. Вече са изтеглили два транспортьора клас „Елефант“ за войници и цяла ескадрила „Корсари“ от различни бази на Земята и вероятно са ги изпратили на крайселския фронт. Ако на Плинри има база, същата мобилизация може да се извършва там. Но това не трябва да е проблем — докато не получиш подходящи документи, всяко допълнително смущение ще е от твоя полза. — Той се усмихна. — А за нашите цели колкото повече рикрили са свързани с крайселската територия, толкова по-добре.
— Както казах, картите се подреждат правилно — каза Кратохвил. — Когато се върнеш с информацията, се надяваме да имаме екипи, готови да заминат. — Той погледна останалите. — Има ли нещо друго?
— Помощ на Плинри — промърмори Джейн Гибс.
Читать дальше