Тимъти Зан: Наследството на завоевателите

Трр-гилаг се намръщи. И внезапно разбра.

— Да не искаш да кажеш, че си го метнал в… в някаква кутия или нещо подобно?

— Страхувам се, че си напълно прав — призна Трр’т-рокик. — Намира се в затворен контейнер, заровен под храстите. — Той напрегнато погледна сина си. — Ти си потресен, разбира се. Не мога да те виня за това.

Трр-гилаг въздъхна. Много добре виждаше острата ирония във всичко това. Двамата с Трр-мезаз замисляха да поставят незаконния резен на Прр’т-зевисти в някаква кутия на Доркас. А баща им вече беше направил същото. Сигурно беше наследствено…

— Всъщност не съм чак толкова потресен, колкото мислиш. Кой ти помогна?

— Е, вече нищо не ми пречи да ти кажа. След всичко онова, което се случи, така и така ще се разчуе. Несъмнено ще проверят всички фссс-органи в родовия храм.

Трр-гилаг кимна. Отново беше очевидно.

— Трр-тулкож, нали? — попита той. — Само храмов пазител има такъв достъп.

— Да. Здравата ще загази, когато всичко излезе наяве. Но нищо не можем да направим. — Той погледна сина си с внезапен блясък в очите. — Можем обаче да направим нещо за майка ти. Разбираш ли, не присъствах на онова събрание на старейшините миналата вечер. Бях тук.

Опашката на Трр-гилаг трепна.

— Бил си тук? Имам предвид, тук, в самата къща?

— Тук, в самата къща. И видях всичко. Бяха двама, двама млади мъже, облечени в костюми, каквито можеш да видиш във военните филми. Дойдоха до вратата, оставиха кесията на земята, след което почукаха два пъти и избягаха.

— Защо не си предупредил останалите старейшини?

— Де да го бях направил — въздъхна Трр’т-рокик. — Но не разбрах значението на онова, което видях. Чак когато воините излязоха от прикритието си и се насочиха към къщата…

— Чакай малко — намръщи се Трр-гилаг. — Воините са излезли от прикритието си ли? Откъде?

— О, бяха навсякъде. — Трр’т-рокик направи неопределен жест. — От стопанските сгради наоколо, от канавките, от полето… направо отвсякъде. Не ги забелязах чак докато не се раздвижиха.

Трр-гилаг притисна език към небцето си.

— Но тогава това означава, че не е имало никакво анонимно обаждане, което да ги накара да се намесят навреме, за да попречат на майка ми да унищожи своя фссс-орган — бавно каза той. — Те са знаели предварително. И същевременно твърдиш, че преднамерено са оставили онези двамата да избягат?

— Не зная доколко е било преднамерено. Може просто да са били неподготвени. Нали ти казах, всичко стана много бързо.

— Може би — изръмжа Трр-гилаг. — Но няколко добре разположени старейшини би трябвало да предупредят воините достатъчно рано, за да могат да заловят онези двамата. Ако приемем, разбира се, че воините са искали да ги заловят.

— Много внимавай, синко — предупреди го Трр’т-рокик. — Това може да доведе до още по-сериозни неприятности.

Трр-гилаг пренебрежително махна с език.

— И без това вече си имам сериозни неприятности. Или ще си имам съвсем скоро.

— Затова няма нужда да си усложняваш положението, като повдигаш неоснователни обвинения — контрира Трр’т-рокик. — Това няма да помогне на майка ти.

Трр-гилаг се насили да успокои надигащия се в него гняв.

— Тогава ще намерим доказателства. Казваш, че си видял онези двама зхиррзхианци. Ще ги познаеш ли, ако ги видиш отново?

— Със сигурност.

— Добре тогава. — Трр-гилаг замислено прокара пръст по градинската лопатка. — Тогава ще пуснем описанието им на старейшините и ще видим дали няма да можем да ги открием.

— Рисковано — отрицателно махна с език баща му. — Те със сигурност не желаят да бъдат открити. И при най-малкото подозрение сигурно така ще се покрият, че никога няма да ги намерим.

— Знам — намръщи се Трр-гилаг. — Но това е единствената ни възможност.

— Всъщност може и да не е така — каза Трр’т-рокик. — Казах ти, че двамата избягаха. Но не ти казах, че на стотина разкрача на запад оттук ги чакаше коптер.

— Сигурно са дошли с него от храма. Цял коптер — горчиво каза Трр-гилаг. — Чудя се как правителствените войници са пропуснали и него.

— Не е невъзможно, Трр-гилаг — предупреди го Трр’т-рокик. — Моля те, не си прави неверни заключения от това. Коптерът нямаше светлини, нито маркировка, а освен това беше топлинно екраниран.

— И всичко това доказва, че е бил въвлечен някой с високо положение — контрира Трр-гилаг. — Подобни модификации никак не са евтини. Просто някой е искал да скрие нещо.

— Може би. Но може и да са се излъгали. Моят резен е с малко по-малък размер и нямах много време да огледам коптера преди да се окажат извън обсега ми. Но успях да видя двигателите на коптера, а те се оказаха доста топли. Най-доброто ми предположение е, че машината е летяла ниско над земята през последния хилядоразкрач или някъде там.