Тимъти Зан - Наследството на завоевателите

Цилиндърът!

Прр’т-зевисти гледаше устройството и потръпваше от последните остатъци от болката. Цилиндърът. Разположен срещу входа на стаята, на една линия с неговия резен, когато бе започнала болката. И отдалечен, когато болката бе спряла. Преместен за миг при жеста на командира, последван от също толкова краткотрайна болка.

И изведнъж Прр’т-зевисти разбра. Истината. Ужасната истина.

Оръжията срещу старейшини на хората-завоеватели не бяха никакви оръжия. А средство за комуникация.

Прр’т-зевисти се рееше тук, гледаше командира и Доктор-Каван-а, а съзнанието му се гърчеше в шок. Имаше го в доклада на изследователската група на Базов свят дванадесет. Човекът пленник бе твърдял, че именно зхиррзхианците са нападнали първи. Върховното командване и правителството бяха подминали тази част като лъжа.

Но това не беше лъжа. Не и от гледна точка на пленника. Според него хората не бяха извършили нищо по-агресивно от това да се опитат да установят контакт.

И в отговор срещу тях бяха открили огън. Чист акт на самозащита от гледна точка на зхиррзхианците.

Което означаваше, че цялата война не е нищо друго освен една гигантска грешка.

Напълно вцепенен, Прр’т-зевисти се оттегли в своя ъгъл и потъна дълбоко в сивия свят. Грешка. Ужасна поредица от недоразумения.

А всички останали войни? Всички в зхиррзхианската история… всички нападения с цел защита срещу другопланетните раси, които ги бяха атакували още при първата среща? Нима и те бяха избухвали заради подобни недоразумения?

Нещо се чу и Прр’т-зевисти отново се доближи до светлия свят. Доктор-Каван-а и човешкият командир се бяха върнали в стаята. Проведоха кратък разговор, пълен с непознати на Прр’т-зевисти думи, след което командирът излезе и затвори вратата.

Известно време Доктор-Каван-а седеше, загледана във вратата. След това шумно издиша и се върна към работата си с пробата. Опитваше се, ако можеше да се вярва на разговорите, да разбере защо резените са толкова важни за зхиррзхианците.

И Прр’т-зевисти взе решение.

Той се доближи максимално до светлия свят. Един глас дълбоко в него не спираше да го предупреждава, че всичко това може да се окаже един сложен ход, измама, която да го накара да се издаде. Но трябваше да поеме този риск. Дори да имаше най-малък шанс всичко това да е истина.

Движението му привлече вниманието на Доктор-Каван-а. Тя се обърна и замръзна с отворена уста…

— Здравейте, Доктор-Каван-а — каза той, като се опитваше да изговаря чуждите думи колкото се може по-ясно. — Аз съм Прр’т-зевисти — Дхаа’рр.

Совалката остави Трр-гилаг на малко частно летище на петнадесет хилядоразкрача южно от Тръстиковото село. Правителственият пилот му даде на заем едноместен самоход, обеща да се върне след два тентарка и издигна машината си във въздуха.

Пътуването на север към къщата на майка му беше дълго и самотно. Трр-гилаг видя само няколко сгради — ферми и стопански постройки, повечето от които отстояха на значително разстояние от запуснатия прашен път. Единствените други коли, с които се разминаваше, бяха селскостопански машини. Нямаше много за гледане.

Но пък имаше много време за мислене.

Мислите далеч не бяха приятни. Той се опита да се съсредоточи върху опита да спасят вероятно живия Прр’т-зевисти и върху това как би могъл да размени този факт срещу възстановяването на предбрачното си споразумение с Клнн-даван-а. Но в цялото уравнение имаше прекалено много „ако“, вероятности и несигурност. И дори планът да сработеше перфектно, винаги оставаше тежестта на престъплението на майка му.

Майка му. Трр-гилаг въздъхна, отново обзет от чувство за вина. Едва в совалката се бе сетил за най-важното. Трр-пификс-а се бе опитала да открадне своя фссс-орган, защото не искаше да стане старейшина.

И се бе провалила. Което означаваше, че правото й на избор вече й е отнето. Трр-гилаг все още не можеше да разбере дали този факт го облекчава, или го натъжава още повече.

Когато пристигна пред къщата на майка си, около нея се рееха неколцина старейшини.

— Здравейте — обърна се към него един от тях. — Кой сте вие?

Трр-гилаг го изгледа.

— Защо?

Другият сякаш се изненада.

— Просто се чудя. Чух, че миналата нощ тук се е случило нещо и са били забъркани правителствени воини и някакви престъпления. Просто се чудех дали не знаете нещо.

Трр-гилаг направи гримаса. Значи слуховете вече бяха тръгнали. Неизбежно, наистина. При толкова много свободно време…