Тимъти Зан: Наследството на завоевателите

— И сигурно ще кажеш, че това е една от причините да останат незабелязани от правителствените части — въздъхна Трр-гилаг.

— Сигурен съм, че това е била целта им — съгласи се Трр’т-рокик. — Които и да са „те“. Но ти не ме разбра. Както казах, двигателите бяха топли. Достатъчно топли, за да излъчват малко количество инфрачервена светлина. — Той мрачно се усмихна. — Както се оказа, достатъчна, за да мога да разчета серийните номера на производителя.

Трр-гилаг усети как зениците му за дневно виждане се свиват.

— Прочел си номерата? — възкликна той. — Значи сме ги хванали. Хванали сме ги за езиците!

— Спокойно, синко, спокойно — вдигна ръка Трр’т-рокик. — Няма да е толкова лесно. Не можем просто да обявим номерата и да ги накараме да си признаят. Както ти самият каза, тук е замесена някоя много важна клечка, а политическата мощ върви ръка за ръка с важността. Не можем да рискуваме да ни нанесат контраудар, който да съсипе целия ни род.

— Какво ще правим тогава? — настоя Трр-гилаг. — Ще си мълчим и ще ги оставим, така ли?

— Разбира се, че не — каза Трр’т-рокик. — Просто казвам, че по нормалния начин няма да стане. Засега Трр-пификс-а е добре — тя е посрамена, но поради някакви причини онзи, който стои зад всичко това, не иска да разгласява случилото се. Това означава, че разполагаме с време. Така че аз ще…

На вратата леко се почука.

В първия момент на Трр-гилаг си помисли, че му се е сторило. Но чукането се повтори. Трр’т-рокик проблесна и изчезна, за да се появи миг по-късно.

— Не зная — прошепна той. — Един зхиррзхианец, мъж, на средна възраст. Изглежда ми познат, но не се сещам откъде.

На вратата се почука за трети път, вече по-настойчиво.

— Остани да гледаш — прошепна на баща си Трр-гилаг и като събра целия си кураж, отвори вратата, готов на всичко.

— Здравейте, изследовател — каза Върховният вожд. — Радвам се, че сте успели да намерите начин да стигнете дотук. Мога ли да вляза?

Трр-гилаг преглътна. Точно това не фигурираше в списъка му от очаквани възможности.

— Разбира се, върховни вожде — каза той и се отмести.

— Благодаря. — Върховният пристъпи напред и Трр-гилаг веднага забеляза дразнещия пулсиращ звук, който го следваше. Зумер, при това вече активиран. Каквото и да предстоеше, явно Върховният го смяташе за поверително.

Но въпреки че не можеше да чува, Трр’т-рокик щеше да е в състояние да наблюдава. Това донякъде го успокои.

— Съжалявам, че ми се наложи да ви накарам да дойдете тук по такъв начин — обърна се Върховният към Трр-гилаг, който тъкмо затваряше вратата. — Но трябва да говоря с вас насаме.

— Във връзка с майка ми ли?

— Във връзка с войната. И с вашата теория, че може би има биохимична основа за агресивността на хората-завоеватели.

Трр-гилаг потисна гримасата си. Целият път дотук… за това?

— Тази теория надали е дълбока тайна, върховни вожде — нетърпеливо каза той. — Вече пуснах някои бележки за нея. Можехме да я обсъдим и в правителствения комплекс.

— Сигурно — спокойно отговори Върховният. — Но надали бихме могли да обсъдим неоторизираното вземане на част от фссс-органа на Прр’т-зевисти.

Трр-гилаг замръзна. Значи знаеха всичко. Сигурно Клнн-даван-а вече се намираше в ареста на Шаманв, а семейството й бе посрамено също като неговото…

— Не — едва успя да изрече той. — Сигурно не бихме могли.

Върховният леко се усмихна.

— Спокойно, изследовател, положението не е толкова лошо, колкото предполагате. Скоро сам ще се убедите. Поне засега никой друг не знае за вашата малка конспирация.

Трр-гилаг положи съществено усилие, за да накара ума си да заработи отново. Естествено Върховният можеше и да лъже. Но Трр-гилаг не виждаше каква полза би извлякъл от това. Оставаше му само да се включи в играта и да види докъде ще доведе всичко това.

— Мога ли да ви попитам как разбрахте?

— От един от старейшините на Прр’т-касст-а, разбира се. Вече бях наредил всичките ви комуникационни линии да бъдат пренасочвани към Оакканв и да минават през някой от правителствените старейшини. Изборът на Прр’т-касст-а затрудни пренасочването на тази връзка, но не го направи невъзможно. Но не това е важното. Важното е, че вие сигурно искате да отидете на Доркас заедно с изследовател Клнн-даван-а. Чудесно, защото аз искам същото.

Трр-гилаг се намръщи. Сериозно ли говореше Върховният?

— Не ви разбирам.

— Много просто. В базата на Доркас има трима пленници. Или може би пратеници, не знаем със сигурност. Един от тях е човек-завоевател. — Върховният погледна Трр-гилаг. — Другите двама са мрачанци.