Тимъти Зан: Наследството на завоевателите

Отне му десет стоудара… и накрая Квв-панав изглеждаше потресен.

— Това е невероятно — успя да продума той. Опашката му неконтролируемо се мяташе във всички посоки. — Напълно невероятно. Как може да съществува подобно нещо?

— Не зная — каза Върховният. — Ако знаехме, сигурно щяхме да намерим начин да се предпазим от него. Но не знаем. И не можем.

— Значи затова върховното командване хвърля сили в толкова много различни посоки — Квв-панав гледаше в нищото. — Опитват се да завземат колкото се може повече човешки светове и да изолират компонентите на КИОРО.

— Да — кимна Върховният. — И цената на тези усилия е, че войските ни са силно разпръснати. И сме почти безпомощни пред една тяхна контраофанзива. Но нямаме друг избор.

Квв-панав дойде на себе си.

— Ами ако е прекалено късно? Сигурен ли сте, че не е прекалено късно?

— Изобщо не съм сигурен — мрачно каза Върховният. — Нищо чудно точно в този момент да сглобяват КИОРО.

— И какво ще стане в такъв случай?

Върховният го погледна право в очите.

— Тогава по всяка вероятност зхиррзхианската раса ще загине.

Настъпилата тишина сякаш продължи цяла вечност.

— Какво искате от мен? — най-накрая запита Квв-панав.

„Зхиррзхианската раса ще загине.“ За първи път Върховният беше облякъл страха си в думи. И това сякаш направи страха му по-истински. И по-ужасен.

— Искам онова, което винаги съм искал. Пълно съдействие от вас и от Дхаа’рр.

— И сте си помислили, че това… — Квв-панав отвратен посочи филма, — ще ви гарантира моето съдействие?

— Искам вашето съдействие — повтори Върховният. — Не водачеството ви. Сам забелязвате разликата.

— А ако не съм съгласен с някои въпроси относно начина, по който водите войната?

— Можете спокойно да отправяте въпроси към мен. Да отстоявате гледната си точка — на четири очи или пред Върховния съвет. Но когато се стигне до решение, ще го приемете. Безусловно.

— А ако не се съглася?

Върховният впи поглед в него.

— Тогава ще пусна филма. И ще ви унищожа.

Последва нова пауза.

— Играете опасна игра, върховни вожде.

— Не играя никакви игри — възрази Върховният. — Това е истинско. И сериозно.

— О, зная, че е сериозно — съгласи се Квв-панав. — И сигурно много ви забавлява.

Върховният махна отрицателно с език.

— Не се забавлявам, говорителю. Просто правя онова, което трябва да се направи.

— Иска ми се да мога да ви повярвам. — Квв-панав се изправи. — Е, постигнахте своето. Спечелихте рунда. Но ще има и други.

— След като войната свърши — предупреди го Върховният.

Квв-панав едва-едва се усмихна.

— Разбира се, върховни вожде. След като войната свърши.

Предишното завъртане направиха операция на един човек на име Сржант-яновец — прикрепиха някакво устройство към едната страна на главата му. Прр’т-зевисти намери операцията за забележителна, но за съжаление, не успя да види всичко. Надяваше се Доктор-Каван-а да я повтори това завъртане, за да може да я разгледа още веднъж. Но вместо това тя отново се върна към изследването и вземането на проби от резена му.

Вече бе уморен от всичко това. Не че беше болезнено, въпреки че ниските емисии на оръжието срещу старейшини, които винаги съпътстваха работата й, ставаха все по-досадни. По-важното беше, че не получаваше нова информация за хората или за технологиите им. А трябваше да научи още толкова много неща…

Отново се чу познатият приглушен звук на отварящата се врата. Прр’т-зевисти предпазливо се промъкна до края на светлия свят, за да види какво става.

Човешкият командир.

— Здравейте, Доктор-Каван-а — каза той и затвори вратата. — Има ли някакъв прогрес?

— Малък — отговори тя. — Мисля, че успях да изолирам (нещо) източник на (нещо) активност.

— Това е добре. — Командирът пристъпи напред и погледна последната проба. — Видяхте ли още (нещо) от (нещо) път?

— Не съм сигурна. Понякога сякаш виждам нещо с (нещо) на окото си. Но когато се обърна, няма нищо.

— Опитайте (нещо) — посъветва я той, като огледа на свой ред стаята. Прр’т-зевисти бързо отстъпи назад в сивия свят. — Опитайте наистина с всички сили. Достатъчно лошо е, че могат да (нещо) (нещо) със свръхсветлинна (нещо). Още по-лошо, ако могат също така да (нещо) направо през стените на тази стая.

— Нещо се е случило, нали? — Гласът на Доктор-Каван-а изведнъж стана тих. — Какво?

Прр’т-зевисти чу тих съскащ звук — командирът издиша.

— Сржант-яновец. Той и (нещо) замлъкнаха през изминалия (нещо).