Тимъти Зан - Наследството на завоевателите

Група зхиррзхианци стояха насред коридора и се оглеждаха. Пред тях се появи старейшина. Последва кратка размяна на думи и старейшината изчезна.

И Трр-гилаг разбра, че греши. Да, страхуваше се от най-лошото. Но то още не се беше случило. В усърдието си Върховният вожд и говорителят Квв-панав бяха пропуснали нещо.

Прр’т-зевисти.

Трр-гилаг пое дълбоко дъх, внезапно обхванат от вълна облекчение, че положението не беше безнадеждно. Все още не. Ако Клнн-даван-а успееше да достави спринцовката до Доркас, може би щяха да имат шанс да измъкнат Прр’т-зевисти от сигурната смърт, към която го тласкаше говорителят. И ако успееха, можеха да използват този факт срещу него.

Вероятността бе нищожно малка, Трр-гилаг го знаеше. Но това нямаше значение. Той имаше нова надежда, нова цел. А в момента му трябваше точно това.

Трр-гилаг се съвзе и бодро закрачи по коридора към главната канцелария. Щеше да се възползва от предложението на Върховния и да вземе някои неща за майка си. И когато я видеше, щеше да бъде весел, уверен, грижовен.

Защото Върховният и Квв-панав не му бяха отнели семейството. А може би точно то бе най-важното от всичко.

— Е? — Квв-панав се размърда в креслото си. — Като си направим равносметката, май всичко мина доста добре.

— Радвам се, че сте удовлетворен. — Върховният се мъчеше да потисне изгарящото го чувство за вина. Всичко станало бе необходимо, но това не означаваше, че му харесва. Внезапно си даде сметка, че държавническите решения се вземат много по-лесно, когато не ти се налага да се изправиш очи в очи срещу онези, които са засегнати от тях. — А сега, ако ме извините, искам да прегледам един филм преди заседанието на Върховния съвет.

— Хайде стига, върховни вожде — сгълча го Квв-панав и понечи да се изправи. — Не сте забравили нашата уговорка. Трябва да ми разкажете за оръжието КИОРО, не помните ли?

— Разбира се, че помня. — Върховният натисна един клавиш на четеца. — Но първо бих искал да прегледам този филм. Може би ще бъдете така добър да го видите и вие. — Стената зад него се освети и Върховният се обърна към екрана.

Откъм креслото на Квв-панав се чу приглушено ахване.

— Виждам, че познахте обстановката — отбеляза Върховният. — Не можете да пропуснете великолепното качество на картината, независимо от малко неадекватното осветление. Вижте и тук — колко ясно се виждат лицата на Корте и Дорнт. А тук, когато оставят кесията с фссс-органа пред вратата на Трр-пификс-а? Идеален запис за, как да се изразя, идентификационни цели, не мислите ли?

— Сигурен съм, че можете да се изразите така. — Гласът на Квв-панав сякаш излизаше изпод земята. — Кой е снимал този филм? Трр-пификс-а? — Той изруга. — Значи все пак излязох прав. Тя е ваш агент и всичко това се оказа не друго, а гигантска постановка. Целяща унищожаването ми.

Върховният махна отегчено с език.

— Ласкаете се, говорителю. И същевременно подценявате силата на позицията ми. Нито вие, нито Дхаа’рр не представлявате чак такава сериозна заплаха за властта ми. Каквото и да си мислите.

— И въпреки това искате да ме унищожите — обвини го Квв-панав, като посочи екрана с език.

— Не е вярно. Упорито продължавате да се изживявате според старите бойни стандарти. Сякаш сте великият водач на Дхаа’рр, пред когото трябва да склониш глава или да го унищожиш.

— Тогава какво искате?

— Съдействие — каза Върховният. — Искам да работим заедно в името на общата цел. Да потиснем при нужда личните или клановите интереси в полза на всички.

Квв-панав презрително махна с език.

— Мечтаете за невъзможни неща, върховни вожде. Виждате петстотин цикъла без война и си мислите, че зхиррзхианците са се променили. Не е вярно. Конфликтите, конкуренцията, надпреварата — всичко това е тук. Животът на осемнадесетте свята все още е борба за власт. Не по-различна от войната срещу хората-завоеватели.

— Грешите — спокойно каза Върховният. — Мирното съревнование между клановете няма нищо общо с ужасите на войната. И тази война с хората-завоеватели не е война за надмощие, поне за нас. Това е война за оцеляване.

Квв-панав изсумтя.

— Силни думи…

— Искахте да ви разкажа за КИОРО — разгорещено го прекъсна Върховният. — Чудесно. Нека ви разкажа за КИОРО.

И му разказа всичко. Всичко, което беше казал пленникът Фелиан Кавана. Всичко, което бяха успели да измъкнат от другопланетното записващо устройство. Всичко, до което беше достигнало върховното командване по пътя на дедукцията.