Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Тас се дръпна назад. Оставяйки само една малка пролука в завесите, кендерът надникна с едно око. Главата на фигурата беше наведена, а стъпките й бяха бавни и несигурни. Тя се спря за миг до една каменна пейка, сетне се облегна на олтара, сякаш бе твърде уморена да продължи нататък и накрая се отпусна на колене. Макар и облечена в бели одежди като почти всички в Храма, тази фигура му се струваше позната и затова, когато се убеди, че не е възможно да го види, Тас рискува и дръпна още малко завесите.

— Кризания! — каза си той със събудено любопитство. — Чудя се защо ли е дошла тук толкова рано? — И след това внезапно го обзе огромно разочарование. Ами ако и тя е дошла тук да спре Катаклизма! — По дяволите! Рейстлин каза, че само аз мога — мърмореше си Тас.

После той разбра, че тя говори нещо — или сама на себе си, или се молеше. Не можеше да каже със сигурност. Кендерът се притисна колкото може по-близо до завесата и се заслуша в думите й.

— Паладин, най-велики, най-мъдри боже на вечната доброта, чуй гласа ми в този най-трагичен от всички дни. Знам, че не мога да спра онова, което ще се случи. И може би молбата ми към тебе е знак за недостатъчната ми вяра. Искам единствено това — помогни ми да разбера! Ако наистина трябва да умра, позволи ми да узная защо. Нека смъртта ми да послужи на някаква кауза и аз да узная каква е тя. Покажи ми, че не съм се провалила във всичките си начинания, заради които дойдох тук.

Направи така, че да мога да остана тук незабелязана и да чуя онова, което никой от присъстващите смъртни не е могъл да разкаже — думите на Царя-жрец. — Кризания отпусна глава в ръцете си. — Вярата ми виси на косъм — каза тя толкова тихо, че Тас едва я чу. — Дай ми някакво оправдание за това ужасно бедствие. Ако такава е волята ти, аз ще загина, както бе решено от други, заедно с онези, които много отдавна изгубиха вярата си в истинските богове…

— Не казвай, че те са изгубили вярата си, Преподобна дъще — дойде един глас от въздуха, който така стресна кендера, че той едва не падна през завесата. — По-скоро тяхната вяра в истинските богове бе заменена от вярата им във фалшиви божества — пари, власт, амбиции…

Кризания вдигна глава и ахна. Същото стори и Тас, но неговото възклицание не беше предизвикано от трептящата бяла фигура, която се материализира до нея, а от вида на лицето й. Жрицата очевидно не бе спала няколко нощи подред, очите й бяха тъмни, огромни и потънали дълбоко в лицето й; страните й бяха хлътнали, а устните — сухи и напукани. Тя не бе сресала косите си и докато се взираше с уплаха и тревога в странната призрачна фигура, те падаха около лицето й като черни паяжини.

— К-кой сте вие? — заекна Кризания.

— Името ми е Лоралон. И съм тук, за да ви отведа. Вие не сте сред онези, на които им е писано да умрат, Кризания. Вие сте последният истински свещенослужител на Крин и можете да се присъедините към онези, които си отидоха преди много дни.

— Лоралон, великият свещеник от Силванести — прошепна жрицата. Тя остана дълго загледана в него, сетне наведе глава, извърна се и отмести очи към олтара. — Аз не мога да си тръгна — каза тя твърдо, все така коленичила и стиснала неспокойно ръце пред гърдите си. — Все още не. Трябва да чуя думите на Царя-жрец. Трябва да разбера…

— Не разбрахте ли вече достатъчно? — попита строго Лоралон. — Какво почувствахте в душата си през тази нощ?

Кризания преглътна и отметна косите си с трепереща ръка.

— Страхопочитание, смирение — промълви тя. — Несъмнено всички трябва да чувстват това пред могъществото на боговете…

— И нищо друго? — продължи Лоралон. — Може би завист? Желание да се съревновавате с тях? Да се издигнете и да обитавате техните небесни селения?

— Не! — отговори Кризания гневно, сетне се изчерви и се опита да скрие лицето си.

— Елате с мен, Кризания — настоя Лоралон. — Истинската вяра не се нуждае от доказателства и от оправдания да вярва в онова, което чувства със сърцето си, че е правилно.

— Думите, които сърцето ми изрича, отекват глухо в ума ми — отвърна Кризания. — Те не са нищо повече от сенки. Аз трябва да видя как истината сияе под ясната светлина на деня! Не, няма да тръгна с вас. Ще остана тук и ще чуя думите му! Ще науча дали има оправдание за делата на боговете.

В очите на Лоралон се четеше повече състрадание, отколкото гняв.

— Вие не гледате към светлината, а стоите на пътя й. Сянката, която виждате пред себе си, е вашата собствена сянка. Следващият път, когато видите истината, Кризания, ще бъдете заслепена от мрака… вечния мрак. Сбогом, Преподобна дъще.