Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Изгаряйки от нетърпение, Тас извади магическото приспособление от кутията и се вторачи в него с почуда и радост. Беше забравил колко възхитително и красиво е то, сгънато под формата на овално украшение. Струваше му се направо невъзможно собствените му ръце да го превърнат в нещо, което да извърши такова чудо!

Тас набързо прехвърли наум указанията на Рейстлин. Магът му ги беше дал преди няколко дни и го беше накарал да ги запомни наизуст, допускайки, че Тас няма да се забави да изгуби писмените инструкции, както злъчно бе отбелязал.

Те не бяха никак трудни и скоро Тас си ги припомни.

Магическият предмет беше толкова красив, че Тас можеше да го гледа и да му се любува с часове. Но той нямаше часове и затова припряно го пъхна в една от кесиите си, грабна останалите — в случай че попаднеше на нещо интересно или нещо интересно попаднеше на самия него — наметна плаща си и се втурна навън. По пътя си мислеше за последния си разговор с мага отпреди няколко дни.

— Вземи предмета в нощта преди последния ден — беше го посъветвал Рейстлин. — Бурята ще бъде ужасна и на Карамон може да му хрумне да отпътува още тогава. Освен това ще ти бъде най-лесно да се промъкнеш в Свещената зала на Храма, както я наричат, докато бурята бушува. На сутринта тя ще утихне и тогава Царят-жрец и помощниците му ще започнат шествие с молитви. Те ще отидат в Свещената зала и именно там Царят-жрец ще отправи искането си към боговете.

Ти трябва да бъдеш там и да активираш приспособлението веднага щом той спре да говори…

— Как ще го спре това? — прекъсна го Тас нетърпеливо. — Ще се издигне ли от него лъч светлина към небето или нещо такова? Ще просне ли то Царя-жрец на земята?

— Не — отговори Рейстлин и се покашля тихо, — то няма да просне Царя-жрец на земята. Но си прав за лъча светлина.

— Наистина ли? — Тас остана с отворена уста. — Просто предположих. Но това е невероятно! Трябва добре да се грижа за този магически жезъл.

— Да — отговори Рейстлин сухо, — а сега да продължа, преди да си ме прекъснал пак…

— Извинявай, няма да се повтори — извини се Тас и затвори уста под гневния поглед на Рейстлин.

— Трябва да се промъкнеш в Свещената зала през нощта. Пространството зад олтара е закрито със завеси. Скрий се там и никой няма да те намери.

— След това ще спра Катаклизма, ще се върна при Карамон и ще му разкажа всичко! Ще бъда герой… — Тас замълча, защото в ума му беше прелетяла една неочаквана мисъл. — Но как ще стана герой, ако съм спрял нещо, което никога не е започвало? Искам да кажа, как ще разберат те, че съм направил нещо, ако не…

— О, бъди сигурен, че ще разберат — каза Рейстлин тихо.

— Мислиш ли? Но аз все още не разбирам… О, да, предполагам, че си доста зает. Сигурно е време да си вървя. Е, добре. А къде смяташ да отидеш ти, когато всичко това свърши? — попита Тас, докато ръката на Рейстлин го побутваше силно към вратата. — Накъде смяташ да поемеш?

— Накъдето ми хрумне — каза Рейстлин.

— Мога ли да дойда с теб? — запали се Тас.

— Не, ти ще бъдеш нужен в твоето време — отвърна Рейстлин и го погледна някак особено, или поне така му се стори на Тас. — За да се грижиш за Карамон…

— Да, сигурно си прав — въздъхна кендерът. — За него са необходими много грижи. — Те стигнаха до вратата. Тас се втренчи в нея за миг и сетне вдигна глава към Рейстлин с грейнало лице. — Сигурно няма да е възможно, но… се питам дали не би могъл да ме запратиш някъде като вихрушка, както направи миналия път. Беше страшно забавно…

Сдържайки въздишката си, Рейстлин услужливо го „запрати като вихрушка“ в едно езеро с патици за огромна радост на Тас. Кендерът даже не можеше да си спомни Рейстлин някога да е бил толкова мил с него.

„Вероятно причината е подвига ми със спирането на Катаклизма, реши Тас. Той вероятно ми е много благодарен, но просто не знае как да го изрази. Или може би не му е позволено да изпитва благодарност, защото служи на силите на злото.“

Това беше интересна мисъл и Тас продължи да разсъждава над нея, докато излизаше, газейки, от езерото, след което тръгна вир-вода мокър към арената.

Тас си я припомни отново на тръгване от арената през нощта преди Катаклизма, който нямаше да се случи, но мислите за Рейстлин бяха грубо прекъснати. Той не бе разбрал колко свирепа наистина беше бурята и остана донякъде изненадан от силата на вятъра, който буквално го вдигна във въздуха и го запрати към каменната стена на арената, веднага щом излезе навън. След кратка почивка, през която успя да си поеме въздух и да провери дали няма нещо счупено, кендерът се стегна и потегли отново към Храма, стискайки здраво магическото приспособление в ръката си.