— Не го наранявай, Рааг — обади се един глас някъде около коленете на Карамон. — Утре той ще трябва да се бие. И нещо повече, ще трябва да победи!
Рааг блъсна Карамон в килията му почти без усилие, сякаш си играеше с дете. Големият мъж се препъна и падна тежко назад на каменния под.
— Виждам, че днес си много зает — каза му Арак дружески и се тръсна на леглото.
Карамон се надигна и разтри натъртените си рамене. Сетне хвърли бърз поглед към Рааг, който продължаваше да запречва вратата. Арак продължи:
— Вече беше веднъж навън по време на тази ужасна буря, сега си тръгнал пак да излизаш. — Джуджето поклати глава. — Не, не. Не мога да позволя това. Можеш да вземеш да настинеш…
— Хей — Карамон се усмихна леко и близна сухите си устни. — Просто отивах в столовата да намеря Тас… — Той трепна неволно, когато навън изтрещя светкавица. Чу се силно изпукване и се разнесе миризма на горящо дърво.
— Забрави за това. Кендерът вече не е тук — рече Арак, свивайки рамене. — И ми се струва, че си отиде завинаги. Беше събрал всичките си вещи.
Карамон преглътна, за да прочисти гърлото си.
— Позволи ми тогава да отида да го намеря… — поде той.
Кривата усмивка на Арак изведнъж бе заменена от свирепо изражение.
— Пет пари не давам за малкия негодник! Нищо не губя от него, имайки предвид всичко, което вече е задигнал от мен. Но виж, ти си истинска инвестиция. Малкият ти план за бягство пропадна, робе.
— Бягство? — Карамон се изсмя фалшиво. — Аз никога… Ти не разбираш…
— Не разбирам, казваш? — озъби му се Арак. — Според теб не съм разбрал, че се опитваш да накараш двама от най-добрите ми бойци да избягат. Май не разбирам, че правиш всичко възможно да ме съсипеш? — Гласът на джуджето премина в пронизителен крясък, който се извиси над воя на вятъра. — Кой те подучи на това? — Лицето на Арак изведнъж стана хитро и лукаво. — Не е бил господарят ти, така че не ме лъжи. Той се отби при мен лично.
— Рейст… ъъъ… Фистандантилус — заекна Карамон и долната му челюст увисна.
Джуджето се усмихна самодоволно.
— Точно така. Освен това Фистандантилус ме предупреди, че можеш да се опиташ да ми спретнеш нещо такова. Каза ми, че трябва да те наблюдавам внимателно. Дори ми подхвърли идеята за едно подобаващо наказание.
Финалният двубой утре няма да бъде между твоя отбор и минотаврите. Вместо това на арената ще застанеш ти срещу Кийри, Ферагас и Червения минотавър! — Джуджето се наведе напред и се втренчи злобно в лицето на Карамон. — И оръжията им ще бъдат истински!
Карамон гледаше Арак с неразбиращ поглед.
— Защо? — промърмори той мрачно. — Защо иска да ме убие?
— Да те убие? — Джуджето се разкикоти. — Той не иска да те убие! Той е убеден, че ти ще победиш! „Това е изпитание, каза ми той, не искам роб, който не е най-добрият! И той ще ми докаже, че никой не може да се сравнява с него. Карамон направи това в боя си с Варварина. Това беше първото му изпитание. Нека направим следващото по-тежко за него“, рече накрая господарят ти. О, няма друг като него!
Арак се закиска и заудря коленете си едно в друго и дори Рааг изсумтя нещо, което можеше да мине за проява на веселие.
— Аз няма да се бия! — каза Карамон и чертите на лицето му застинаха в мрачна маска. — Убийте ме, ако щете! Но аз няма да застана срещу моите приятели. Нито пък те ще пожелаят да се бият с мен!
— Той ме предупреди, че ще кажеш точно това! — изрева джуджето. — Не беше ли така, Рааг! Абсолютно същите думи. Мътните да го вземат, но този човек те познава дяволски добре! Човек ще рече, че сте братя. „И после, вика ми господарят ти, ако откаже да се бие, в което почти не се съмнявам, ти му кажи, че приятелите му ще се бият на негово място, но срещу Червения минотавър и именно на него ще му бъдат дадени истински оръжия.“
Карамон си спомни ясно как младият гладиатор се гърчеше на каменния под, докато отровата от тризъбеца на минотавъра се стичаше по тялото му.
— А що се отнася до желанието на приятелите ти да се бият с теб — подигра му се Арак, — Фистандантилус се погрижи и за това. След онова, което им каза, те просто нямат търпение да застанат на арената срещу теб!
Карамон отпусна глава над гърдите си. Започна да се тресе целият. Тялото му беше обзето от студени тръпки, стомахът му се сви. Планът на брат му беше толкова чудовищен, че умът му се изпълни с мрак и отчаяние.
„Рейстлин измами всички ни — Кризания, Тас и мен! Именно той бе направил така, че да убия Варварина. Той ме е излъгал! Излъгал е и Кризания. Той е неспособен да я обикне, както и тъмната луна не може да освети нощните небеса. Просто я използва! А може би използва и Тас? Тас!“ Карамон затвори очи. Той си спомни погледа на Рейстлин, когато откри кендера, а също и думите му — „един кендер може да промени хода на времето… така ли смятат да ме спрат?“ Тас представляваше за него опасност, заплаха! За исполина вече нямаше никакво съмнение къде е отишъл кендерът…
Читать дальше