Маргарет Вайс - Времето на близнаците

Здесь есть возможность читать онлайн «Маргарет Вайс - Времето на близнаците» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Времето на близнаците: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Времето на близнаците»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Затворен в подземията на ужасяващата Кула на върховното магьосничество в Палантас, обграден със създания на злото, Рейстлин Маджере съставя план да завладее Мрака и да го постави под свой контрол.
Кризания — красивата и отдадена на Паладин свещенослужителка, се опитва да използва вярата си, за да го разубеди. Тя остава сляпа за мрачните му намерения. Постепенно той я оплита в своя коварен капан.
Предупреден за замисъла на Рейстлин, обезумелият Карамон се връща назад във времето в обречения град Истар, в дните преди Катаклизма. Там, заедно с кендера Тасълхоф, той ще се опита да спаси душата на своя брат-близнак.

Времето на близнаците — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Времето на близнаците», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Яростта на бурята бе донякъде смекчена докато вървеше покрай високите улични сгради, но въпреки това му беше трудно да се придвижва напред. На места водата достигаше почти до коленете му, правеше водовъртежи около краката му и на няколко пъти дори щеше да го повали. Светкавиците наполовина го заслепяваха, гръмотевиците го оглушаваха със страшния си тътен.

Глава 15

Естествено, хората по улиците бяха съвсем малко. Жителите на Истар се криеха по домовете си и ту проклинаха, ту се молеха на своите богове. Малцината срещнати минувачи, които дявол знае какви отчаяни причини бяха изкарали навън в страховитата буря, се бяха вкопчили в стените на къщите или пък се гушеха нещастно покрай вратите.

Но Карамон продължи да напредва с тежки стъпки, изгаряйки от нетърпение да се върне в школата. Сърцето му преливаше от надежда и духът му беше висок въпреки бурята. Или може би именно заради бурята. Нямаше съмнение, че Кийри и Ферагас щяха да го послушат и нямаше да се спогледат учудено и хладно, когато отново се опиташе да ги убеди да избягат от Истар.

— Не мога да ви кажа откъде знам, просто знам! — говореше им той умолително. — Бедствието наближава, усещам го във въздуха!

— И да пропуснем последния турнир? — попита Кийри студено.

— Няма да има никакъв турнир в това време! — рече Карамон и размаха ръце.

— Силна буря като тази няма да трае дълго! — отбеляза Ферагас. — Тя скоро ще отмине и утре денят ще бъде чудесен. И освен това… — чернокожият присви очи, — … какво ще правиш без нас на арената?

— Ами ако трябва, ще се бия сам — каза Карамон малко объркан. Той планираше отдавна да е заминал по това време, заедно с Тас, Кризания и може би… може би…

— Ако трябва… — повтори Кийри с особен дрезгав глас, споглеждайки се с Ферагас. — Благодаря ти, че мислиш за нас, приятелю — рече тя и хвърли унищожителен поглед към железния нашийник на врата на Карамон, какъвто имаше и тя, — но благодаря все пак. Избягалите роби заплащат с живота си! Колко време според теб ще оцелеем в този си вид?

— Това няма да има значение, не и след… след… — запъна се Карамон и въздъхна, поклащайки отчаяно глава. Какво можеше да им каже? Как да ги накара да разберат? Но те не бяха му дали никакъв шанс. Просто се отдалечиха от него без нито дума повече и го изоставиха сам в столовата.

Но сега несъмнено щяха да го послушат! Щяха да се убедят, че това не е обикновена буря. Щяха ли да имат достатъчно време да се отдалечат на безопасно разстояние? Карамон се навъси и за първи път през живота си съжали, че не е обръщал повече внимание на книгите. Нямаше никаква представа колко широк е бил периметърът на опустошителната огнена планина. Исполинът поклати глава. Може би вече беше твърде късно.

„Е, все пак опитах“, каза си той, газейки през водата. Той отклони ума си от надвисналата над приятелите му беда и се застави да мисли за по-хубави неща. Скоро щеше да напусне това ужасно място. Скоро всичко това щеше да му се струва само лош сън.

Щеше да се прибере у дома при Тика. Може би с Рейстлин!

— Ще завърша строежа на новата къща — каза си той с тъга за всичкото време, което бе пропилял. В ума му изплува една картина. Той седи до огнището на новия им дом, а Тика е отпуснала глава на скута му. И тогава ще й разкаже за всичките им приключения. Рейстлин ще прекарва вечерите си с тях, отдаден на книгите и проучванията си, облечен в бяла мантия…

— Тика няма да повярва нито на дума — продължи да си мърмори исполинът. — Но това няма да има значение. Мъжът, в който се беше влюбила, щеше да бъде при нея в новия им дом! — Карамон въздъхна, почти усещайки червените й къдри да се увиват около пръстите му и да греят под светлината на огъня.

Отдаден на такива мисли, Карамон вървеше неспирно през бурята към арената. Когато стигна там, той издърпа един каменен блок в стената, използван от всички гладиатори, когато им се приискаше да се поразходят през нощта. Арак бе наясно със съществуването на този камък, но бе решил да се прави, че не знае нищо, стига хората му да не започнеха да злоупотребяват с тази привилегия. На арената, разбира се, нямаше никой. Всички тренировки бяха отменени. Героите на Игрите се бяха сврели в стаите си, проклинаха гадното време и се обзалагаха помежду си дали утре ще се бият.

Арак беше почти толкова бесен, колкото и стихиите навън и непрекъснато пресмяташе колко жълтици ще се изплъзнат от пръстите му, ако се наложеше да отмени Финалния тур — най-голямото спортно събитие през годината в Истар. Джуджето се опита да се ободри с мисълта, че лично той му беше обещал хубаво време утре, а ако някой можеше да знае, това беше именно той. Въпреки това, Арак продължи да се взира мрачно навън.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Времето на близнаците»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Времето на близнаците» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Времето на близнаците»

Обсуждение, отзывы о книге «Времето на близнаците» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x