— Не! — изкрещя Рейстлин и гласът му проехтя по-силно от гръмотевица. Очите му отново станаха като огледална повърхност, лицето му беше хладно и спокойно. Той протегна ръка, стисна я болезнено за китката и я дръпна към средата на стаята. Вратата се затръшна зад нея. — Да, болен съм — заговори магът по-спокойно, — но нищо не може да ме спаси от болестта ми, освен да избягам от тази лудост. Почти съм готов с плановете си. Утре е денят на Катаклизма и вниманието на боговете ще бъде насочено към урока, който искат да дадат на тези клети нещастници. Тъмната царица няма да може да ме спре, докато правя магията си и се пренасям в единственото време в историята, когато тя е уязвима от силата на истински свещенослужител!
— Пусни ме! — извика Кризания. Болката и яростта бяха взели връх над страха й. Жрицата дръпна гневно ръката си и се освободи. Но тя не бе забравила прегръдката и докосването на ръцете му… Обидена и засрамена Кризания му обърна гръб. — Ще трябва да вършиш тъмните си дела без мен — каза младата жена със задавен от сълзи глас. — Аз няма да дойда с теб.
— В такъв случай ще умреш — отбеляза мрачно Рейстлин.
— Осмеляваш се да ме заплашваш! — изкрещя Кризания с лице към него, а потресът и гневът пресушиха сълзите в очите й.
— О, не от моята ръка — рече Рейстлин със странна усмивка. — Ти ще загинеш от ръцете на онези, които те изпратиха тук.
Кризания премигна зашеметена. Сетне бързо възвърна самообладанието си.
— Това вероятно е поредният ти номер? — каза тя хладно и се отдалечи от него. Болката в сърцето й от опита му да я измами беше по-силна, отколкото можеше да понесе.
Искаше й се да си тръгне оттук, преди да открие какво беше способен да й стори…
— Това не е никакъв трик, Преподобна дъще — каза само Рейстлин. Той посочи една книга с червена подвързия, която лежеше отворена на писалището му. — Убеди се сама. Аз работих много — добави магът и махна с ръка към безбройните редици от книги по стената. Кризания ахна. Те със сигурност не бяха тук при последното й идване. Магът я погледна и кимна. — Да, донесох ги от далечни места. Дълго пътувах, за да се добера до някои от тях. Най-накрая открих и тази в Уейритската кула на върховното чародейство, където и очаквах да я намеря. Ела и виж сама.
— Какво е това? — Кризания се взираше в тома, сякаш изведнъж той можеше да се окаже свита на кълбо отровна змия.
— Книга, нищо повече. — Рейстлин се усмихна уморено. — Уверявам те, че тя няма да се превърне в дракон, който ще те отнесе някъде по моя заповед. Повтарям, това е книга. Енциклопедия, ако щеш. И при това много древна, написана е още през Века на бляновете.
— Защо искаш да я отворя? Какво общо има тя с мен? — попита Кризания подозрително. Тя обаче бе спряла да отстъпва към вратата. Хладното държане на Рейстлин я успокои. Дори за кратко бе спряла да забелязва припламванията на светкавиците и тътена на гръмотевиците навън.
— Това е енциклопедия на магическите приспособления, създадена през Века на бляновете — продължи Рейстлин невъзмутимо, без да откъсва очи от нея, сякаш я притегляше с погледа си. — Чети…
— Не разбирам езика на магията — отвърна Кризания намръщено, но после лицето й се проясни. — Или може би имаш намерение да ми превеждаш? — попита тя високомерно.
За миг очите на Рейстлин припламнаха с гняв, но сетне той бързо бе заменен от тъга и изтощение, които сякаш прорязаха сърцето на Кризания.
— Тя не е написана на езика на магията — каза Рейстлин тихо. — Ако беше така, нямаше да те повикам тук. — Той погледна надолу към черната си мантия и се усмихна горчиво и злъчно. — Преди много години аз доброволно платих тежката цена. Не зная защо се надявах, че ще ми се довериш.
Чувствайки се необяснимо и дълбоко засрамена, Кризания прехапа устни, заобиколи голямото писалище и се спря там разколебана. Рейстлин седна на един стол и й даде знак да се приближи до отворената книга. Магът изрече някаква заповедна дума и от жезъла, който беше облегнат на стената близо до Кризания, лумна жълтеникава светлина, която я стресна почти толкова силно, колкото и светкавиците навън.
— Чети! — Рейстлин й посочи страницата.
Жрицата се опита да се успокои, сведе очи и започна да преглежда страницата, макар да нямаше представа какво точно търсеше. И сетне нещо привлече вниманието й. Една от точките там гласеше „Приспособление за пътуване във времето“ и в съседство имаше картинка на някакъв уред, подобен на описания от кендера.
Читать дальше