— А-аз трябва да отида на Утринните молитви — рече Кризания, използвайки една пауза между мълниите. — Навън сигурно е ужасно. Мокър сте до кости!
— Опитвам се да ви открия от няколко дни… — поде Карамон.
— З-зная — запъна се Кризания. — Простете! Просто бях заета…
— Лейди Кризания — прекъсна я исполинът, опитвайки се да говори спокойно. — Не ви търся, за да ви поканя на Коледно празненство. Утре този град ще спре да съществува! Аз…
— Тихо! — заповяда му Кризания и се огледа тревожно. — Не можем да разговаряме тук! — Поредната светкавица и неизбежният гръм я накараха да се свие уплашено, но тя почти веднага се овладя. — Елате с мен.
Карамон се поколеба, но сетне я последва навъсен до една тъмна, вътрешна стая. Тук поне светкавиците не се виждаха, а гръмотевиците се чуваха приглушено. Кризания затвори внимателно вратата, седна на един стол и даде знак на Карамон да направи същото.
Карамон остана за момент прав, сетне седна на края на един стол, спомняйки си с неудобство за обстоятелствата около последната им среща, когато заради пиянството му едва не загинаха всички. Може би Кризания си мислеше за същото. Тя го погледна с очи, студени и сиви като зората и исполинът се изчерви.
— Радвам се да видя, че здравето ви се е подобрило. — Кризания правеше усилие гласът й да не звучи строго и хладно, но опитът й се провали напълно.
Карамон се изчерви още повече и заби поглед в пода.
— Извинете — каза бързо Кризания. — Моля, простете ми. Не съм мигнала няколко нощи, откакто това започна. — Тя вдигна треперещата си ръка към челото. — Не мога да разсъждавам — добави младата жрица. — Този непрестанен шум…
— Разбирам — рече Карамон и я погледна. — Имате пълното право да ме презирате. Аз сам се презирам за онова, което бях. Но това наистина няма значение сега. Трябва да си тръгнем оттук, лейди Кризания!
— Да, прав сте — отвърна тя, поемайки си дълбоко въздух. — Трябва да се махнем оттук. Имаме на разположение само няколко часа. Зная това добре, повярвайте ми. — Кризания въздъхна и сведе поглед към ръцете си. — Аз се провалих — каза тя глухо. — До последния миг се надявах, че нещата могат някак да се променят. Но Царят-жрец е сляп! Сляп!
— Но вие не ме отбягвате заради това, нали така? — попита Карамон с равен глас. — И в същото време забавяте връщането ни в нашето време.
Сега беше ред на Кризания да поруменее. Тя погледна надолу към ръцете си и сплете пръсти в скута си.
— Не — каза жрицата толкова тихо, че Карамон едва я чу. — Не, аз не исках да тръгна без… без…
— Рейстлин — довърши Карамон. — Лейди Кризания той разполага със своя собствена магия. Да не забравяме, че именно така се озова тук. Моят брат е направил своя избор. Аз разбрах това. Ние трябва да заминем…
— Вашият брат беше тежко болен — прекъсна го рязко Кризания.
Карамон я погледна с израз на дълбоко безпокойство.
— Дни наред, още от Коледа, се опитвам да се видя с него, но той отказва да приеме когото и да е било, дори и мен. И едва днес изпрати един слуга да ме повика при него — продължи Кризания. Лицето й гореше под проницателния поглед на Карамон. — Аз ще говоря с него и ще се опитам да го убедя да дойде с нас. Ако здравето му е разклатено, той няма да има сили да използва магическото си изкуство.
— Да, така е — промърмори Карамон, мислейки си за трудностите, които съпътстваха извършването на едно толкова могъщо и сложно заклинание. На Пар-Салиан му трябваха дни, а тогава той беше в добро здраве. — Какво му е на Рейст? — попита неочаквано исполинът.
— Близостта на боговете му влияе много силно — отговори Кризания, — както и на останалите, макар че отказват да го признаят. — Мъката задави гласа й, но тя стисна силно устни и миг по-късно продължи: — Ние трябва да сме готови да потеглим бързо, ако той реши да дойде с нас…
— А ако не го направи? — прекъсна я Карамон.
Кризания цялата пламна.
— Мисля, че… той ще — поде тя, но сетне замлъкна объркано, защото мислите й се върнаха към онзи ден в стаята, когато беше толкова близо до него и виждаше копнежа, желанието и възхищението в очите му. — Аз… разговарях с него… за това, че върви по грешен път. Аз му доказах, че злото никога не може да бъде съзидателна сила, че може единствено да разрушава и да се възпроизвежда. Той се съгласи, че аргументите ми са основателни и обеща да помисли над тях.
— И той ви обича — рече тихо Карамон.
Кризания не смееше да го погледне в очите. Нито можа да му отговори. Сърцето й заби толкова силно в гърдите, че за кратко пулсирането на кръвта й заглуши всичко останало. Младата жрица чувстваше тъмния поглед на Карамон върху себе си, докато гръмотевиците разтърсваха Храма. Тя стисна ръцете си една в друга, за да ги спре да треперят и сетне чу Карамон да се изправя на крака.
Читать дальше