— Слава на брадата на Реоркс! Ще ми се и аз да го мога това нещо — каза Тасълхоф с копнеж.
На самия коледен ден се случи първото от така наречените Тринадесет бедствия (обърнете внимание, че в „Хрониките“ си Астинус ги назовава Тринадесетте предупреждения).
Още от сутринта се зададе горещ и задушен ден. Това беше най-горещата Коледа, която някой си спомняше, в това число дори и елфите. Коледните рози в Храма клюмнаха и се съсухриха, венците от вечно цъфтящи растения миришеха така, сякаш бяха държани в пещи, снегът, който охлаждаше виното в сребърни купи, се топеше толкова бързо, че на слугите им се налагаше по цял ден да тичат напред-назад от каменните зимници до залите за празненства, носейки кофи с киша.
Тази сутрин Рейстлин се събуди още по тъмно, преди пукването на зората, толкова болен, че нямаше сили да стане от леглото. Той лежеше плувнал в пот и гол, защото при трескавите си бълнувания бе разкъсал одеждите и завивките си. Боговете бяха наистина наблизо, но именно близостта на неговата богиня, Царицата на мрака, му въздействаше толкова силно. Чувстваше нейния гняв, както и гнева на всички останали, предизвикан от опита на Царя-жрец да разруши равновесието, което те искаха да постигнат.
Магът бе сънувал Царицата си, но в яростта си тя бе решила да не му се яви в обичайния си вид. Сънят му не беше навестен от страховития петглав дракон (Драконът на всеки и никой цвят), който щеше да се опита да пороби света по време на Войната на Копието. Той не бе видял Тъмния войн, повел легионите й към смърт и разруха. Не, тя му се показа като жестока изкусителка, най-красивата от всички жени, най-съблазнителната, и в този си вид прекара нощта с него, измъчвайки го със слабостта и величието на плътта.
Със затворени очи, потръпвайки в стаята си, която беше хладна въпреки горещината навън, Рейстлин отново си представи ухаещите тъмни коси, които се спускаха над него. Почувства докосването й, топлината й. Той се остави да потъне в бездната на магията й, протегна ръце да раздели снопа на падащите й коси и… видя лицето на Кризания!
Сънят свърши и се разби на парчета. Умът му отново владееше положението. И сега той лежеше буден и ликуващ заради победата си, макар да знаеше колко тежка цена е платил. В потвърждение на това тялото му беше разтърсено от внезапна и силна кашлица.
— Няма да се предам — прошепна Рейстлин, когато успя да си поеме дъх. — Няма да ме победиш толкова лесно, Царице моя. — Той стана със залитане от леглото, толкова слаб, че на няколко пъти трябваше да спира да си почива, сетне облече черната си мантия и тръгна към писалището. Проклинайки болката в гърдите си, магът отвори древните текстове върху магическите принадлежности и се зае усърдно с проучването си.
Кризания също не спа добре. Подобно на Рейстлин тя също бе почувствала близостта на всички богове, но най-вече тази на нейния бог — Паладин. Жрицата усети гнева му, който беше примесен с дълбока и опустошителна до непоносимост печал. Връхлетяна от чувство за вина, тя загърби благото му лице и побягна. Продължи да тича все нататък и нататък, ридаеше и сълзите й пречеха да види накъде върви. Препъваше се, пропадаше в нищото с душа, разкъсана от страх. Сетне я хванаха нечии силни ръце. Обгърнаха я меки, черни одежди, беше притеглена към едно силно тяло. Тънки пръсти погалиха косите й и я утешиха. Тя вдигна очи към лицето…
Камбани. Звън на камбани разтърси тишината. Кризания се надигна в леглото си и се огледа като обезумяла. И след това, спомняйки си лицето, което бе зърнала, топлината на тялото му и успокоението, което бе намерила там, тя отпусна пулсиращата си от болка глава в ръцете си и заплака.
Когато Тасълхоф се събуди, в първи момент се почувства разочарован. Спомни си, че днес беше Коледа и първият ден, през който по думите на Рейстлин щяха да започнат да се случват злокобни поличби. Той се огледа под дрезгавата светлина, която се процеждаше през прозореца и единственото злокобно нещо, което видя беше легналият на пода Карамон, потънал мрачно в сутрешните си упражнения, придружени от силно пуфтене и пъшкане.
Макар дните на исполина да бяха изпълнени с боеве, с тренировки със съотборниците му и с разработване на нови тактически елементи, той водеше непрестанна битка с килограмите си. Бяха спрели диетата му и сега имаше право да яде същата храна като останалите, но зоркото джудже скоро забеляза, че Карамон поглъща пет пъти повече от всеки друг!
Читать дальше