Маргарет Вайс - Времето на близнаците

— Кой ти даде тази идея? — попита Рейстлин.

Тас се дръпна уплашено назад и огледа неспокойно стаята, а кендерските му инстинкти му подсказваха, че ще е добре да намери място, където да се скрие.

— Ъъъ… всъщност ти ми я даде — заекна той. — Е, н-не точно. Но ти спомена нещо, че идването ми т-тук може да промени времето. И аз си п-помислих, че спирането на Катаклизма би било нещо добро…

— Как смяташ да го направиш? — попита Рейстлин, а очите му горяха с такъв силен огън, че Тас направо го избиваше пот, като ги погледнеше.

— Ами… възнамерявах първо да го обсъдя с теб, разбира се — рече кендерът, надявайки се, че ласкателството му ще има някакъв ефект върху Рейстлин. — И след това си мислех — ако получа одобрението ти — просто да отида при Царя-жрец и да му кажа, че прави много голяма грешка. Една от най-големите грешки на всички времена, така да се каже. И съм сигурен, че като му обясня, той ще се вслуша…

— Сигурен си, казваш — прекъсна го Рейстлин. Гласът му беше хладен и овладян, но Тас с изненада долови в него нотки на огромно облекчение. — И така — магът се извърна настрани, — ти смяташ да разговаряш с Царя-жрец. А ако той откаже да те изслуша? Тогава какво?

Кендерът понечи да отговори, но остана с отворена уста.

— Май не съм мислил над тази възможност — отвърна Тас малко по-късно, сетне въздъхна и сви рамене. — Тогава просто си отиваме вкъщи.

— Има още един начин — каза Рейстлин тихо и седна на стола си, взирайки се в кендера с огледалните си очи. — Добър начин! Начин, по който Катаклизмът може да бъде спрян с абсолютна сигурност.

— Има друг начин? — извика разпалено Тас. — Какъв е той?

— Магическото приспособление — отговори Рейстлин и разпери тънките си ръце. — Неговата мощ е огромна, много по-голяма, отколкото Пар-Салиан е казал на моя брат-идиот. Ако бъде активирано в Деня на Катаклизма магията му ще унищожи огнената планина над света и никой няма да пострада.

— Наистина ли? — ахна Тас. — Това е прекрасно. — След това обаче се намръщи. — Но мога ли да бъда сигурен. Ами ако просто не се получи…

— Какво имаш да губиш? — попита Рейстлин. — Не губиш нищо дори и да не проработи по някаква причина, в което много се съмнявам. — Магът се усмихна на наивността на кендера. — В края на краищата това нещо е било създадено от магьосници от най-висок ранг…

— Като драконовите сфери? — вметна Тас.

— Като драконовите сфери — отсече Рейстлин, подразнен от прекъсването. — Но дори и да не проработи, ти винаги можеш да го използваш, за да избягаш в последния момент.

— С Карамон и Кризания — добави Тас.

Рейстлин не отговори, но във вълнението си кендерът не забеляза това. След това се сети за нещо друго.

— А, ако Карамон реши да тръгне преди това? — попита Тас.

— Няма да го направи — отвърна тихо Рейстлин. — Довери ми се — допълни той, забелязвайки, че Тас е готов да спори.

Кендерът отново се отдаде на размисъл и въздъхна.

— Тъкмо си мислех за нещо. Не смятам, че Карамон ще ми даде да ползвам приспособлението. Пар-Салиан му каза да го пази с цената на живота си. Той никога не го изпуска от очи, а когато излиза навън, го заключва в един сандък. И съм сигурен, че няма да ми повярва, ако тръгна да му кажа за какво ми трябва.

— Не му казвай. Денят на Катаклизма е денят на последния тур — каза Рейстлин и сви рамене. Ако предметът изчезне за кратко, той никога няма да забележи липсата му.

— Но това би означавало да го открадна! — рече Тас потресен.

Рейстлин сви устни.

— Да го наречем вземане назаем — поправи го магът, за да го утеши. — И при това за една достойна кауза! Карамон няма да се разсърди. Аз познавам брат си. Помисли си само колко горд ще бъде той с теб.

— Прав си — каза Тас и грейна от щастие. — Аз ще бъда истински герой, по-велик дори от самия Кронин Тисълнот. А как да разбера как работи приспособлението?

— Аз ще ти дам указания — каза Рейстлин и се изправи. Сетне се разкашля отново. — Ела при мен пак… след три дни. А сега… трябва да почивам.

— Разбира се — каза Тас бодро и също стана на крака. — Надявам се скоро да се почувстваш по-добре. — Кендерът тръгна към вратата. Когато стигна до нея обаче, той се поколеба. — О, нямам подарък за теб. Извинявай…

— Ти вече ми направи такъв — рече Рейстлин. — Подарък с неоценима стойност. Благодаря ти.

— Така ли! — каза Тас смаян. — А, говориш за спирането на Катаклизма! Няма защо. Аз…

В следващия миг той се озова в средата на градината, зяпайки розовите храсти, а недалече от него имаше един безкрайно учуден свещеник, който очевидно бе видял кендерът да се материализира от нищото посред пътеката.